Домашна пита

Необходими продукти:

1. 500 гр бяло брашно (тип 500);
2. Сол - 1 чаена лъжичка (около 6 гр);
3. Захар - 1 чаена лъжичка;
4. Сода бикарбонат - 1/2 чаена лъжичка;
5. Мая за хляб - 1/2 от кубче пресувана (прясна) мая/=около 20 гр/ или пакетче суха мая (сухата мая обикновено е в количество за 400-600 гр брашно).

Как се приготвя:

Брашното се пресява и в него се оформя "кладенче". Солта, захарта и содата бикарбонат се поръсват равномерно. За отмерване се използват стандартни чаени лъжички (без да се препълват и да се образува "връх"), а не малки лъжички за кафе. (Подробност: При използване на 500 докъм 700 гр брашно количествата на маята, солта, захарта и содата остават същите.)

Сухата мая също се поръсва, а ако се използва прясна (пресувана) мая, тя или се разтваря в малко хладка вода и се добавя в "кладенчето", или се натрошава с пръсти на дребни трохички, като се разпределя върху брашното. 
След това постепенно се добавя леко затоплена вода (до около 28-30 градуса) до получаването на средно твърдо тесто. Ако е много меко,  се прибавя допълнително брашно, а ако е прекалено твърдо  - вода, лъжица по лъжица. 

Полученото тесто се измесва добре и се оставя да втаса на топло (но не близо до отоплителни уреди), завито с найлон и покрито с кърпа. За втасване обикновено е необходим близо час, като тестото трябва за увеличи обема си около два пъти.

След втасване тестото се измесва отново за кратко и се формира питката, която се поставя в  намазаната с олио тавичка, в която ще се пече. Оставя се да престои около 10-15 минути преди изпичане. 

През това време може да се оформи украсата, ако питката се приготвя по определен повод или за празник.  

Преди печене се набожда равномерно с вилица - дупчиците не са свързани с оформянето на външния вид, а спомагат за доброто изпичане.

Пече се в предварително загрята фурна при 200-220 градуса. Около 20-25 минути обикновено са достатъчни.

След изпичане горещата питка се напръсква леко със студена вода, изважда се от тавата, увива се добре с кухненска хартия и се покрива с дебела кърпа. Оставя се завита, докато омекне добре. Най-вкусна е още топла, в комбинация с шарена сол, краве масло или сирене. 

Подробност: Ако не искаме питката да има златисточервен загар, трябва да се формира по-тънка и да се изпече в тава с по-голям диаметър, на значително разстояние от горния реотан. 
Добър апетит!

Украсата на питите, които се приготвят за празници (Коледа, Великден, Гергьовден) е богата и разнообразна, като предпочитаните мотиви са натоварени със символика. Оформянето на празнична украса често е сложно и изисква голямо майсторство. Възможно е обаче и с по-малко усилия от тестото да се изработят елементи за украса, свързани с традиционни символи. Такъв символ, който е неотменна част от обредността на Балканите и присъства в изкуството и занаятите от хилядолетия, е лозата. Тук ви предлагам геометричен мотив - лозов лист, който се оформя лесно само с помощта на нож. Като модел използвах златни обеци от III век, открити в района на Долна Оряховица (област Велико Търново), традиционен винарски  район. 

Златни обеци, Долна Оряховица, средата на IIIв от н.е.(Cat. No 55a),  Roman Jewellery (A collection of The National Archaeological Museum - Sofia), L. Ruseva-Slokoska, 1991

"Листата" се оформят от  топчета тесто, които се омесват, окръглят се и се сплескват, за да се получат малки кръгли питки. С  помощта на остър нож се изрязва основата и още  четири малки триъгълничета, за да се постигне формата на петделна петура. Отново с ножа се оформят проводящите жилки на "листата". Разбира се, мотивът може да се изработи и много по-умело от показаното и да се комбинира с други елементи от обредната украса. 

На финала - за тези, на които им предстои да се отдадат на приготвяне на празнична трапеза, прелгам да отделят малко време, за да чуят едно кратко есе от автора на блога с предпразнични (и не само кулинарни) разсъждения.