Подправки/ Джоджен ( Mentha spicata )

Джодженът (лат. Mentha spicata, син. M. viridis) е местно за нашата страна тревисто многогодишно растение от род Мента (сем. Устноцветни, лат. Lamiaceae).  Джодженът, наричан още изум, гьозум или лютива мента, се цени високо във фармацията и като подправка в кулинарията. На височина достига 30 до 100 см, листата са  дълги 5-9 см и широки 1.5-3 см, с назъбени краища, а цветовете, събрани в класовидни съцветия са розови или бели. В дивата природа се среща в южната и централната част на Европа, в Египет и Западна Азия. Успешно е натурализиран в много райони в умерения пояс. Специални сортове джоджен няма, отглеждат се местни форми. 
Цялата надземна част на растението е богата на етерични масла (0.7 -1.8%) като линалоол (50-75%), карвон (12-13), цинеол, лимонен, а в периода на цъфтеж са отделени ментон, изоментон и др. Джодженът съдържа  също много вит С, който достига 25мг % и каротин - до 7.8мг %. 

Див джоджен, сниман от мен някъде в парк Централен Балкан

Маслото от джоджен не предизвиква усещането за хлад, за разлика от маслото на родствената градинска мента (Mentha piperita). Ароматът на двете растения е различен и за целите на кулинарията те не са взаимно заменяеми. Всички представители на рода Мента са силно ароматични, като повечето от тях съдържат ментол, но се различават съществено по химическия състав на образуваните при метаболизма летливи вещества, което обуславя различния аромат и различния състав на етеричните масла. Род Мента включва около 25 вида и 10 природни хибрида. У нас се срещат около 9 вида с много вариации. Интересно е, че  ментата (Mentha piperita) е културно растение, което е хибрид между водната мента (Mentha aquatica) и джоджена (Menta spicata). Името на целия род Мента идва от името на нимфата Минта, възлюбената на бога на подемния свят Хадес. От ревност съпругата на Хадес Персефона я превърнала в растение - подправка/мента.

Джодженът е любима подправка в българската кухня и се използва също в района на Кавказ и в другите балкански кухни. Незаменим е за ястията от зрял боб, агнешко и шилешко месо, използва се и за други ястия със задушено свинско или телешко месо, плънки с ориз и спанак и др. Ароматът на джоджена е силен и специфичен. В ястията, в които се използва той е основен и не понася добавянето на много други подправки. Както вече стана ясно, джодженът не може да се замести от ментата. Ароматът на двете подправки е различен. Те обаче не си пречат. В ястията от боб или агнешко, които се подправят с джоджен, може да се добави малко количество сухи листа от мента/напр. от пликчето ментов чай:)/. Това придава свежест на вкуса на ястието. Количеството на ментата, обаче трябва да е доста по-малко от това на джоджена. Така може да си приготвим например Боб със свинско по рецепта от Via Aristotelis.

С богатия си етерично-маслен и ароматен букет джодженът е чудесен помощник на храносмилането. Доказано е, че  го улеснява и намалява образуването на газове. Заедно с това има противовъзпалително, антиспастично и болкоуспокояващо действие.  Джодженът има също силно изразено антимикотично действие и антиоксидантни свойства - намалява образуването на някои вредни вещества и отлагането мазнини. Известен е и като средство срещу мигрена, стрес и някои заболявания на дихателната система. Интересно е, че някои нови данни сочат, че чаят от джоджен има свойството да намалява нивото на свободния тестостерон в кръвта, като оставя общия тестостерон непроменен. Това го прави подходящ за лечение на някои заболявания сред жените и интересен за тези, които продължават да страдат от акне или обриви, въпреки че са минали отдавна пубертета /вече е ясно, че такива страдания, които са характерни за немалко жени се дължат на високи нива на тестостерон/.
___________________________________
По материали от Уикипедия