Ванилията дава плодове от третата до 40-тата си година. Плодът е цилиндрична кутийка с дължина около 20-25 сантиметра. Свежите плодове всъщност нямат аромат. За да го придобият те се обработват за няколко седмици, като през това време ферментират и се появява ароматът, който се дължи на гликозида ванилин - до 2%. Технологията е бавна, сложна и трудоемка, а натуралната ванилия и досега остава една от най-скъпите подправки - обраните плодове се разрязват и се сушат на слънце, а след това се увиват с рогозки или вълнени одеяла, за да се затоплят. През нощта се съхраняват в добре затворени сандъци, за да се запази топлината. Така ванилията ферментира, като плодовете стават тъмно кафяви и придобиват както специфичния ванилов аромат, така и характерната закривена форма на бастунче.
Ванилията е широко използвана в хранителната индустрия и е незаменима подправка за сладкарството. В историята на кулинарията е останало името на английския аптекар Морган, който за пръв път я употребил в кралския двор.
Днес най-големият производител на натурална ванилия е Мадагаскар, следван от Индонезия и Китай. Заместители на ванилията са т.нар. ванилони. Това са плодовете на други видове от род Vanilla като V. pompona и V. guianensis, които обаче съдържат кумарин, а не ванилин. От Vanilla pompona, която произхожда от централната част на Америка, се получава масло с аромат на хелиотроп, което се използва в парфюмерията и в производството на тютюневи изделия.
Vanilla planifolia |
Днес в огромната част от хранителните продукти натуралната ванилия е заменена от синтетичния ванилин, който се произвежда лесно и не е скъп. Въпреки това, синтетичният ванилин не може да повтори изцяло аромата на ваниловите пръчици, тъй като в етеричното масло на ванилията присъстват и други вещества, които придават допълнителни нотки.
Vanilla planifolia - Kohler's Medizinal Pflanzen, изображение от Уикипедия |
Vanilla planifolia, плодове, изображение от Уикипедия |
В кулинарната практика ванилията се влага в изделията, които се подлагат на термична обработка или непосредствено преди нея (напр. в тесто, в горещ шоколад и т.н.), или след изпичане, обикновено под формата на ванилова захар. Ваниловата захар може да бъде смес от ванилин (синтетичен) и пудра захар или смес от натурална ванилия с пудра захар. Във втория случай късчетата от ванилията се откриват като малки тъмни частички в захарта. Качествените ванилови пръчици имат изключително силен и завладяващ аромат и при правилно съхранение запазват качествата си дълги години. Те трябва да са еластични и с тъмно кафяв (почти черен) цвят, а при най-добрите сортове на повърхността се виждат малки бели кристалчета. Некачествената или неправилно съхранявана ванилия e твърда и чуплива, а цветът и е по-светъл.
Обикновено се смята, че за една порция е достатъчна не повече от 1/20 от ваниловата пръчица, а за ароматизиране на 500 грама пудра захар е необходима една пръчица. Пудра захар с аромат на ванилия, подходяща за поръсване на някои изделия (напр. кексове) може да се получи и ако ваниловите шушулки просто се съхраняват заедно със захарта в херметически затворен съд.
Ацтеките, които много ценели ванилията, я смятали за афродизиак и лечебно средство, като я смесвали с какао и мед, за да получат специална напитка. Някои съвременни автори също смятат, че ароматът на ванилия действа възбуждащо и намалява напрежението и стреса.
_Източници:_____________________________________________________
1. Д. Талайлова, Ст. Талалай, Дивният свят на растенията, С., 1978 г.;
2. Уикипедия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар