Подправки/ Мускатово /индийско/ орехче (Myristica fragrans)

Мускатово дърво

В тропическите области, главно на Молукските острови в Малайския архипелаг и на Антилските острови, расте мускатовото дърво (лат. Myristica fragrans, сем. Myristicaceae), което достига височина до 15 метра. Дървото дава до 2 000 плода годишно, които са известната подправка мускатово или индийско орехче. Растението цъфти на осмата си година, но най-добрата реколта се получава от 25-годишни дървета. Тъй като видът е разделнополов, производителите предпочитат да имат по-малко мъжки екземляри, но това може да се установи след цели 8 години, когато дървото цъфне.

Плодовете на мускатовото дърво са с жълтопортокалов цвят и имат гладка повърхност. След като се обелят, от обвивката се получава т.нар. пурпурен мускат, който понякога неправилно се нарича мускатов цвят. Растението дължи разпространението си в дивата природа точно на месестата част на плода и на птиците, наречени мускатови - за тях мускатовият плод е деликатес. Птиците поглъщат плодовете, а после изхвърлят семената, като така ги разсяват. 

Мускатово орехче (Myristica fragrans), рисунка от неизвестен китайски художник, собственост на Националния музей на Сингапур / изображение от Уикипедия/

И семената, и месестата част на плода имат стопанско значение не само като подправка, но и като източник на ценно етерично масло, което широко се използва в парфюмерията и фармацията. От сока на пресните плодове се получава червен оцветител.

Мускатовото орехче съдържа не по-малко от 3% етерично масло със сложен състав /в т.ч. миристицин, елемицин, сафрол, гераниол, евгенол, пинен, дипентен, линалоол и др./, около 40% тлъсто масло, чиято основна съставка са тригилицериди на миристиновата киселина, също нишесте, пектинови вещества, сапонини и пигменти. Някои от веществата, съдържащи се в индийското орехче, имат опиатно и халюциногенно въздействие. Орехчето съдържа също липаза - ензимът, който разгражда мазнините.

В големи количества мускатовото орехче е отровно и може да предизвика повдигане, халюцинации, обезводняване, сърцебиене и конвулсии. Ако се инжектира венозно е изключително силно токсично.

Търговските пътища

Ароматните и лечебни свойства на мускатовото орехче са известни от древни времена. Смята се, че то достига до Индия преди VI век и до Константинопол към 540 г.  На Изток най-ценени са медицинските качества на мускатовото орехче, а в Европа то дължи популярността си на приложенията си като подправка. През Средновековието арабите активно търгували с орехчето чрез доходния пазар с Индийския океан.

В Западна Европа информация за индийското орехче за пръв път вероятно се получава по времето на кръстоносните походи през 1160г. Тогава започва внос от Александрия в пристанището Генуа.

В края на XV век Португалия завладява търговията с Индийския океан, но през 1605 г. португалците били изместени от Молукските острови от холандците, които поели контрола върху отглеждането на мускатовото дърво. Позволявали обаче растението да се отглежда само на един остров - Банда. Този монопол продължил цели 200 години. През 1769 г. французите успели да създадат плантации на остров Мавриций. В началото на XIX век започва отглеждането на орехчето на остров Гренада, който и досега доставя една трета от световното производство на мускат. Преди няколко столетия индийското орехче било една от най-скъпите подправки и участието в търговията с него означавало сигурно забогатяване. За цената му се носели легенди - в Англия продажбата на няколко индийски орехчета можела да осигури състояние за цял живот. 

Употреба

* - с индийско орехче може да приготвите баница с ябълки по рецепта на Via Aristotelis

В индийската кухня мускатовото орехче се използва най-вече в сладкиши. В българската кухня наред със сладкарството, орехчето се използва и в някои от ястията с месо. В другите европейски кухни индийското орехче също се използва широко в месни и зеленчукови ястия и сладкарски произведения. Освен че подобрява вкуса, мускатовото орехче улеснява храносмилането и влияе добре при болки и киселини в стомаха. Във фармацията се ценят неговите свойства да укрепва защитните сили на организма, да улеснява разграждането на мазнините, както и неговото антисептично и болкоуспокояващо действие. Външно маслото от индийско орехче се използва против ревматични болки, заболявания на венците и зъбобол. В хранително-вкусовата промишленост орехчето намира приложение още за ароматизиране на тютюни. Често се влага в пастите за зъби и разтворите за освежаване на уста. Високо се цени в парфюмерията и козметиката - етеричното масло от мускатово орехче е неотменна съставка за парфюмните композиции от "източен" и "ориенталски" тип.

Не бива да се забравя, че в големи количества то е отровно. Прекалената употреба като подправка също е нежелателна и може да увреди черния дроб.

________________________________________________________________

Източници:

1. Дивният свят на растенията, Д. Талайлова, Ст. Талалай, С., 1976;

2. използвани са материали от Уикипедия.