Чубрицата е сред най-характерните подправки за българската кухня. Без нейния специфичен запомнящ се аромат и тръпчив вкус не могат да се приготвят такива емблематични и любими за всички ястия като пълнени чушки, пържени кюфтета, свинско със зеле и много други. В кулинарията и народната медицина чубрицата се използва от дълбока древност, позната е на римляните, а преди широкото навлизане на източните подправки като черен пипер и мускатово орехче, са я добавяли често в тестените сладкиши.
Подправката представлява свежите или сушени надземни части на растенията от едноименния от род Чубрица (лат. Satureja), сем. Устноцветни (лат. Lamiaceae). Родът обединява около 30 вида едно- или многогодишни тревисти растения и ниски храстчета, разпространени в топлите райони на умерения пояс в Северното полукълбо, най-вече в Средиземноморието и Азия. У нас е широко разпространена балканската /планинска/ чубрица (лат. Satureja montana), която е многогодишно тревисто растение, растящо по сухите каменисти склонове на планините. Цъфти през втората половина на юли и масово през август. В дворовете се отглежда градинската чубрица (лат. Satureja hortensis), която за разлика от балканската е едногодишно растение. Освен подправка градинската чубрица е и декоративно растение.
 |
| Балканска чубрица, снимана от мен в централната част на Стара планина |
Представителите на рода Satureja са богати на етерично масло /от 0.5 до 3%/, което съдържа главно карвакрол/до 40%/, а също цимол или тимол и няколко други ароматни вещества от групата на терпените. Чубрицата съдържа също слузни вещества, танини, витамин С, каротин. Съставът на етеричното масло зависи както от вида, така и от климатичните и почвените специфики. Затова дори различните реколти или растенията от различни региони може да имат различен ароматен нюанс. Обединяващото е, че етеричните масла, съдържащи се в чубрицата, имат благотворно въздействие върху храносмилането, проявяват активни антиоксидантни свойства, повишават концентрацията на полезните полиненаситени мастни киселини в мозъка и снижават рисковете от развитие на тумори - установено е при животни.
Изследователи от Московския институт по биохимична физика са провели експеримент с етерично масло от чубрица. Оказало се, че антиоксидантите в тази традиционна подправка имат забележителен ефект върху здравето и дълголетието на лабораторните мишки и е възможно да "подмлади" както животните, така и човека. Повече за резултатите от този експеримент може да прочетете тук .
В медицината чубрицата е позната още като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Карвакролът и тимолът са мощни антибактериални и антимикотични средства. Доказано е, че карвакролът е ефикасен срещу разпространената вредна бактерия Ешерихия коли. Етеричните масла са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органичини разтворители - спирт, растителни и животински мазнини, продукти като мед мляко, сметана. Затова при приготвянето на ястия най-добри резултати се получават, когато етерично-маслените подправки се прибавят достатъчно рано и в присъствието други продукти с високо съдържание на мазнини. Тъй като стимулира стомашната и чревната дейност, активизира отделянето на стомашен сок и намалява газообразуването, чубрицата е особено подходяща за подправяне на трудносмилаемите храни с много целулоза /зеле, леща, грах и др./ С чубрица, разбира се, се подправят и много месни ястия - характерният вкус на традиционни български гозби като пълнените чушки и кюфтетата не може да се получи без нея. Чубрицата има силен и характерен вкус и аромат и се комбинира отлично с червен и черен пипер, но няма нужда от компанията на други зелени подправки. Със сминдух се комбинира в някои от видовете шарена сол. Освен в българската, чубрицата активно се използва напр. в арменската и узбекската кухня, където я наричат съответно цитрон и джамбул.
Билката на сатирите
Разкритият от съвременната наука букет от органични съединения на чубрицата и техните свойства, които крият още тайни подсказва, че приложението на това растение не е само в тривиалните ежедневни дейности. В древността чубрицата е позната като билка на мистериите и се е смятала за афродизиак. Латинското наименование на рода - Satureja, ясно подсказва връзката с митологията и показва, че това е растението на сатирите. Тези митологични същества, които се изобразяват с кози рога и копита, са постоянните спътници на Дионис, богът на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието. Дионис е почитан и в Гърция, и в Древния Рим /Бакхус/, в Тракия /Загрей/, във Фригия /Сабазий/. Празниците в чест на Дионис /Дионисовите мистерии/ в Гърция се наричат дионисии, в Рим - вакханалии, в Тракия - розалии. На прераждането и сезонната метаморфоза в природата се отдава мистично значение, а вникването в дълбокия смисъл на жизнения цикъл може да се осъществи в състояние на транс. Почитането на Дионис и мистериите са оставили следи, живи и до днес в някои от народните празненства и обичаи на Балканите. |
| "Гора" /детайл/ худ. Емил Калоянов |
Източници:
използвани са материали от Уикипедия
Няма коментари:
Публикуване на коментар