Леща чорба

Необходимите продукти са: леща, кромид лук, моркови, чушка и/или чушле, слънчогледово олио, чесън, домат, захар, джоджен, пресен магданоз и сол. По желание може да се добави грах и други подправки като мащерка, риган и черен пипер. 

За запръжка: допълнително количество слънчогледово олио, домати /пресни, стерилизирани, сушени/ и червен пипер.

Приготвяне:

Лещата се измива грижливо с течаща вода, изцежда се и се поставя в тенджера, в която се налива студена вода - толкова, колкото е желаното количество супа. Оставя се да заври и след 5-10 мин се добавят нарязаните моркови, червена чушка и/или чушле, глава кромид лук, няколко супени лъжици олио, 2-3 щипки захар/най-добре кафява/ и сол и джоджен на вкус. По желание може да се прибави малко грах и да се овкуси с риган, мащерка и черен пипер. Оставя се да ври около 30 мин /или по-малко, според вида на лещата/. Ако ще се приготвя без запръжка, 5 минути преди сваляне от котлона се добавя нарязан домат и няколко скилидки чесън. На финала се нарязва пресен магданоз и се сваля от огъня. Ястието може да се приготви и със запръжка: в една кафена чашка олио се запържват един или два домата, нарязани на дребни кубчета, прибавя се червен пипер, разбърква се и веднага се добавя малко от супата. Запръжката се смесва със супата и се оставя да доври около 10-тина минути. Подробност: запръжката ще стане по-вкусна, ако я приготвим не само с даматите и червения пипер, а и с половината от лука, който сме отделили за тази цел в началото. 
Няколко минути преди сваляне се добавят скилидките чесън и най-накрая - магданоз. Добър апетит!

Свинско/агнешко/ с пресен лук

Популярно ястие, което най-често се приготвя през пролетта с агнешко месо, но става вкусно и със свинско. Съотношението и количеството на  продуктите е "на око", според индивидуалния вкус, като например:

1. Свинско или агнешко месо - около 800-1000гр, подходящо е среднотлъстото свинско месо/напр. св. гърди или плешка/ или агнешка плешка от предната част;
2. Слънчогледово олио - около 50-60 гр;
3. Бяло сухо вино - около 60-100 мл;
4. 3 връзки зелен лук;
5. 1 връзка зелен чесън;
6. Стерилизирани гъби - бурканче напр. от 250 гр;
7. Пшенично брашно - 5-6 суп. лъжици;
8. Подправки - сол, черен пипер, червен пипер, джоджен, мащерка, пресен магданоз.


Как се приготвя:

Изпържваме месото за около 15-тина минути. След това към него добавяме нарязания лук и чесън, малко сол и оставяме на умерен огън още 10-тина минути. Прибавяме червен пипер, разбъркваме и заливаме с гореща вода в количество в зависимост от количеството сос, което искаме да получим. След като ястието заври добавяме подправките - черен пипер, джоджен, мащерка, още сол на вкус и бялото вино. Оставяме на умерен огън около 20 минути, след което добавяме стерилизираните гъби. След малко прибавяме 5-6 суп. лъжици брашно, размито с маринатата от гъбите. Ако сосът е рядък, количеството на брашното може да се увеличи. Вместо брашно може да се използва счукан като галета сухар. Оставяме ястието да доври още 10-15 минути. Преди сваляне от огъня поръсваме с пресен магданоз. Добър апетит!

Шипка ( Rosa canina )

Обикновена шипка ( лат. Rosa canina )

Обикновената шипка е листопаден храст с добре развита коренова система, който достига 3-4 м височина и се среща из цялата страна, достигайки докъм 2000м надморска височина. Листата са сложни, нечифтоперести, съставени от 5-9 яйцевидни листчета с остро напилени ръбове. Преплетените жилави стъбла са покрити с шипове - затова растенията са много "хапливи", а латинското наименование на вида в буквален превод е "кучешка роза". Цветовете са бледо розови с приятен аромат и се отварят през май-юли. Плодовете узряват наесен. Те са малки влакнести орехчета, скрити в ярко оранжева капсула, образувана от разрастването на цветното легло. Капсулите, които популярно се наричат шипкови плодове или шипки, от ботаническа гледна точка не са същински, а лъжливи плодове. От един храст могат да се наберат до 5-6 кг. От незапомнени времена шипките се използват в кулинарията, като продуктите приготвени от тях са средство за укрепване на здравето.

Видово разнообразие:

У нас се срещат 31 вида от рода Шипка, който е много богат на диворастящи форми. Плодовете на близките до обикновената шипка видове също се събират, напр. Rosa gallica L., Rosa pendulina L., Rosa tomentosa Sm., Rosa caesia Sm. За различаването на отделните видове са необходими задълбочени ботанически познания, тъй като морфологичните разлики са малки.

Химичен състав

Шипките са ценени като храна и лечебно средство, като укрепващото им въздействие върху организма се дължи най-вече на високото съдържание на вит. С - то може да достигне до 2000мг/%, но най-често е от 400 до 600мг/%. Това количество е 3-4 пъти по-голямо, отколкото в касиса и 10-20 пъти по-голямо, отколкото в ябълките. Вит. С се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Шипките съдържат също много каротин, витамин В2, К и Р, захари, пектин, лимонена и ябълчена киселина, малко дъбилни и багрилни вещества. По съдържание на калиеви и натриеви соли са на едно от първите места сред всички плодове. Узрелите шипки са богати и на железни соли.

Минерални вещества (мг/%):

Калиеви соли 400-550   Магнезиеви соли 100-130   Фосфорни соли 60-80

Натриеви соли 40-50      Калциеви соли 40-60          Железни соли 8-10

Въздействие върху организма:

Заради високото съдържание на вит. С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действат диуретично. Непреработените плодове са най-богати на витамини, но чаят, т. нар. шипково вино и другите продукти от тях, успешно се използват при авитаминоза/скорбут/ и хиповитаминоза/пролетна умора, тежко боледуване/ и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активизират обмяната на веществата и кръвообращението.

Мармалад от шипки

Приготвя се от напълно узрели/наситено обагрени в оранжево/ плодове - зелените и презрелите шипки са бедни на вит. С.

Шипките се измиват грижливо, заливат се с вода, колкото да се покрият, след което се варят, докато омекнат напълно. Разварените шипки се пасират през сито, за да се отстранят власинките и семената. Към получената шипкова каша се добавя захар / на 1 кг каша - 250-300 гр захар/ и се вари на силен огън, като непрекъснато се бърка, докато достигне необходимата гъстота. Насипва се в бурканчета, докато е още горещ, след което се оставя да изстине. Бурканчетата се затварят плътно и се съхраняват на хладно. Подробност: Към шипковата каша може да се добави ябълкова - на 1 кг шипкова 200-250 гр ябълкова каша, приготвена от добре узрели, богати на киселини и пектин ябълки. На 1 кг ябълкова каша се добавя 800 гр захар. 

Сироп от шипки

2 кг добре узрели/но не презрели шипки/ се нарязват, заливат се с 1 литър вода и се оставят да престоят 1-2 денонощия. След това течността се отделя, прецежда се и се вари 4-5 минути с 2 кг захар на силен огън. Добавя се 7-8 гр винена киселина. Готовият сироп се прецежда и още горещ се налива в затоплени тъмни бутилки. Съхранява се на сухо и хладно място.

Сушене на шипки

Шипките се сушат цели на отрито или в термични сушилни. При сушене на открито, плодовете се поставят на сянка в добре проветриви и сухи помещения, тъй като преките слънчеви лъчи лесно разрушават вит. С. Шипките се разстилат на слой с дебелина 5-6 см и от време на време се разбъркват. За да изсъхнат добре са достатъчни 10-12 дни.

Ако се сушат във фурна, плодовете се поставят първоначално при температура 110 градуса за 10 минути, за да се разрушат ензимите, които разграждат вит.С. След това температурата постепенно се намалява до 70 градуса. От 1 кг пресни шипки се получават 400-500 гр сушени.

Шипково вино

Необходими са 1 кг пресни, добре узрели, ярко оранжеви, твърди шипки или 400 гр сушени. Те се поставят в дамаджана и се заливат със студен сироп, който се приготвя предварително така: към 6-7 литра вода се прибавят 500-600 гр захар и разтворът се оставя да ври 10 минути, а след като се охлади се добавя 5-6 гр винена киселина. След като шипките се залеят със студения сироп ферментацията може да започне и самоволно/благодарение на "диви" дрожди/, но е по-добре да се добави малко мая. 

Сместа се оставя да ферментира при стайна температура - след няколко дни тя започва да шуми и на повърхността и се отделя пяна. Напитката добива резлив и сладък вкус и е готова за консумация. Прецежда се и се налива в бутилки, които се затварят плътно и се съхраняват на студено.

_________________________________________________________________

Използвани източници:

1. Атлас по ботаника, Сл. Петров, Е. Паламарев, С., 1989;

2. Плодовете и зеленчуците през всички сезони, Ал. Странджев, С., 1986;

3. Билките във всеки дом, Станева, Панова, Райнова, Асенов, С., 1986.

Питки "Плевенски"

Плевенските питки са класически закуски със сирене, които се съчетават отлично с кисело и прясно мляко, чай, конфитюри, шарена сол, различни месни произведения и дори вина.

Продукти/ за 10 бр по 180 гр/:

1. Бяло брашно/тип 500/ - 1 200 гр;
2. Сол - 14 гр;
3. Пресувана/прясна/ мая - 23 гр;
4. Слънчогледово олио - 30 гр;
5. Кисело мляко - 200 гр;
6. Бяло саламурено сирене - 250 гр;
7. Яйца - 2 бр.

Приготвяне:

Брашното се пресява и към него се добавят солта, маята, размита с малко хладка вода, олиото и киселото мляко. Замесва се среднотвърдо тесто и ако е необходимо се добавя допълнително малко мляко или хладка вода. Тестото се измесва добре и се оставя за първо втасване от 80-100 минути - завито с найлон и покрито с кърпа.




Пълнежът се приготвя от натрошеното сирене и яйцата, като малка част от тях се оставя за намазване на питките преди изпичане.

След втасването тестото се разделя на 10 къса, които се окръглят и се разточват във формата на питка с дебелина около 1.5 см. В средата на всяка питка се поставя пълнеж и тя се прегъва на две, като краищата се притискат добре. 


Така оформените изделия се подреждат в намазана с олио тава и се оставят за окончателно втасване - около 30-40 минути.


Питките се глазират с разбито с малко вода яйце и се изпичат за 15-20 минути в предварително загрята фурна при около 220-230 градуса.
След изваждането от печката горещите питки може да се намажат с краве масло.
Добър апетит!

Сироп от черен бъз

Домашният сироп от черен бъз /най-често наричан свирчовина, лат. Sambucus nigra/ беше много популярен и често приготвян преди 20-30 години, но газираните безалкохолни напитки почти изцяло изместиха домашните сиропи. През май, когато черният бъз цъфти, е най-подходящото време за припомняне на рецептата на този разхладителен и полезен сироп, който е с отличен вкус. 

черен бъз/свирчовина/, лат. Sambucus nigra

Черният бъз е листопаден храст или ниско дърво, което е разпространено в цялата страна. Цъфти от април до юни. Цветовете са жълтеникаво-бели, събрани в щитовидни съцветия, които достигат до 20-тина см в диаметър. Черният бъз е техническо, декоративно, медоносно и лечебно растение, което широко се използва от народната медицина при заболявания на дихателната система и бъбреците. В цветовете се съдържат вещества с изразено диуретично действие.

Необходими продукти/за 4 литра/:
1. 4-5 цвята от черен бъз (Sambucus nigra);
2. Лимони - 1 и 1/3;
3. Захар - 600 гр; 
4. Лимонена киселина /лимонтузу/ - 1/3 от пакетче от 10 гр.

Приготвяне:
В подходящ стъклен или емайлиран съд се наливат 4 литра студена вода, в която се поставят захарта, лимонената киселина, цветовете /не е необходимо да се нарязват или накъсват/ и нарязаният на дребно лимон. Продуктите се разбъркват с дървена лъжица. Съдът се затваря с капак и се оставя да престои 24 часа, като през това време неколкократно се разбърква. След това сиропът се прецежда и е готов за консумация. Съхранява се на студено. Може да се разреди с газирана вода и се получава много приятна и силно разхладителна лимонада. Добър апетит!

Магданозена супа с грисови топчета

Пикантна супа без месо, особено подходяща за пролетта и лятото. Подобни супи често се приготвят с популярни листни зеленчуци като спанак, лапад или коприва, но магданозът има чудесен вкус и високо съдържание на вит.С, което го прави подходящ за използване не само като подправка, но и като основен продукт. Топчетата в супата са от пшеничен грис и яйчен жълтък.

Необходими продукти:

1. Магданоз - 2 средно големи връзки;
2. Слънчогледово олио или зехтин - около 5  супени лъжици;
3. Пшенично брашно - 1 препълнена супена лъжица;
4. Пшеничен грис - около 50-60 гр;
5. Зелен чесън - 1-2 стръка;
6. 2 яйчени жълтъка;
7. Бяло саламурено сирене и/или кисело мляко - на вкус: напр. по 100 - 200 гр;
8. Подправки: сол, черен пипер, по желание - люто чушле;
9. Орехи - на вкус, напр. 50 или 100 гр.

Как се приготвя:

В малък съд /2-3 литра/ с вряща вода добавяме сол, 2 лъжици слънчогледово олио или зехтин, нарязаните връзки магданоз и стрък зелен чесън. Отделно разбиваме 2 жълтъка и към тях прибавяме пшеничен грис, така че да се получи гъста пластична маса. Овкусяваме я със сол и черен пипер и оформяме от нея малки топчета, които пускаме във врящата супа. Може да добавим и 1-2 люти чушлета. Когато грисовите топчета се сварят /обикновено около 15 минути са достатъчни/ добавяме 1 лъжица брашно, леко запържено с 3 лъжици олио или зехтин. Оставяме супата да доври на слаб огън още 7-8 минути. След сваляне от котлона добавяме черен пипер, натрошено сирене и/или кисело мляко на вкус, както и счуканите орехи.
Подходящо допълнение към тази супа са препечените филийки със студенопресуван зехтин и средиземноморски подправки или шарена сол, както и червени или бели вина. Добър апетит!