Банички със сирене (с готови кори)

Домашната баница с точени кори и пълнеж от сирене и яйце е задължителна част от менюто, която не се нуждае от представяне. Както всички любими изделия от домашната кулинарна класика, баницата има множество разновидности, според особеностите при приготвянето или оформянето. Ето един вариант, който може да бъде полезен, ако продуктите са по-малко или предпочитаме да приготвим отделни банички, които се поднасят самостоятелно. 

Продукти:

1. Фини точени кори;
2. Бяло саламурено сирене;
3. Яйца - 1 или 2, в зависимост от това, колко банички ще приготвяме;
4. Кисело мляко - 1-2 супени лъжици/за всяко яйце/;
5. Слънчогледово олио;
6. Захар кристал - за гарниране;
- при описаната рецепта, за 1 баничка се използват 2 или 3 кори;
- количеството на сиренето, олиото и захарта е "на око", като 1 яйце обикновено се комбинира с около 200гр сирене и 1-2 лъжици кисело мляко, а олиото трябва да е достатъчно, за да се намажат равномерно корите, но мазнината да не се стича при печенето;
Подробност: за успешното приготвяне на тези банички е необходимо корите да се предпазват от изсъхване, а ако са сухи, трябва леко да се навлажнят.

Как се приготвят:

Вземаме една от корите, намазваме я с леко затоплено слънчогледово олио и я покриваме с друга кора. Две кори обикновено са достатъчни за приготвянето на една баничка, но ако са по-тънки, може да наредим три, като втората от тях също намазваме с олио. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се слепват корите при печене, но да не е твърде много и да е разпределена равномерно без да се стича. Затова най-лесно е за намазването да се използва четка.
Следващата стъпка е да нанесем и да разпределим част от пълнежа, приготвен от сиренето, яйцето и киселото мляко:

След това подгъваме навътре краищата на корите така, както се вижда на снимката и нанасяме още малко от пълнежа:

Накрая сгъваме баничките като плик и ги намазваме обилно с олио:

Така приготвените банички нареждаме в намазана с олио тавичка и печем в предварително загрята фурна при около 220-230 градуса.

След изпичане леко ги напръскваме със студена вода и ги покриваме с кухненска хартия или кърпа. След като отстраним хартията, поръсваме баничките с бяла кристална захар. Добър апетит! 

Филе от пангасиус с бадемова гарнитура

Пикантно ястие, което се приготвя лесно и бързо.

Необходими продукти:
1. Филе от пангасиус: броят на филетата е според броя на желаните порции;
2. Слънчогледово олио или зехтин;
3. Подправки за рибните филета: черен пипер, смлян сух джинджифил, риган, розмарин, сол;
- за гарнитурата/за гарниране на около 3-4 порции/:
5. Около 100гр сурово кашу и 100гр бадеми - сурови или печени;
6. Филийка счукан сухар;
7. Лъжица оцет, лъжица зехтин, пресен магданоз, чесново брашно или скилидка чесън.




Как се приготвя:

Рибните филета се посоляват, нареждат се в тавичка, поливат се със слънчогледово олио/зехтин/ и се овкусяват с подправки: могат да се приготвят различни букети, ето един вариант: филетата се натриват със смлян джинджифил (използва се пестеливо, количеството, което се побира на върха на ножа е достатъчно ) и се поръсват с черен пипер, сух риган и розмарин. В тавичката се добавят няколко лъжици вода и рибата се изпича в предварително загрята фурна. Много добър вариант за приготвяне на печени филета от пангасиус е халогенната фурна.
Приготвяне на гарнитурата: Равни части сурово кашу и бадеми (подходящи са както суровите, така и печените осолени бадеми) се счукват или се смилат, след което се смесват с 1 филийка счукан сухар и половин връзка ситно нарязан пресен магданоз. Добавят се лъжица олио/зехтин/, лъжица оцет, скилидка чесън или чесново брашно на вкус и студена вода така, че да се получи пастообразна маса. Това е всичко. Най-доброто допълнение е бялото вино. Добър апетит!

Салата с гъби по лясковски

Салата със зеленчуци, гъби и бяло саламурено сирене, която е отлична гарнитура за печени меса. Подходяща е, разбира се, и като мезе за ракия.

Необходими продукти:
- количеството на продуктите и съотношението им може силно да варира според вкуса и наличностите, затова посочването на брой и грамаж е излишно:

1. Пресни печурки;
2. Домати и/или краставици;
3. Бяло саламурено сирене;
4. Печени чушки - може да изпечем чушките непосредствено преди приготвянето на салатата, но замразените или стерилизирани печени чушки също са добър вариант;
5. Слънчогледово олио/или зехтин/, балсамов оцет, чили/или лют червен пипер/, мащерка, риган, сол;
6. По желание: черни маслини и/или шунка за гарниране.

Как се приготвя:

Измитите и нарязани на ивички печурки се нареждат в тавичка, овкусяват се със сол, риган и мащерка, поливат се със слънчогледово олио/или зехтин/ и се запичат в предварително загрята фурна.
Чушките се изпичат на плоча /котлон/ или на скара, поставят се да престоят в затворен съд, обелват се, почистват се от семето и се нарязват.
Краставиците и доматите се обелват и се нарязват на кубчета.
Сиренето също се нарязва на кубчета, които се поставят в купичка, в която сме смесили лъжица балсамов оцет, щипка чили/или лют червен пипер/ и няколко лъжици от соса на изпечените гъбки. Кубчетата от сирене се разбъркват внимателно и се оставят няколко минути да се овкусят. След това изпечените печурки, сиренето, краставиците, доматите и печените чушки се смесват и се заливат с останалата част от соса на гъбите. Ако е необходимо, салатата се посолява. Може да се гарнира с черни маслини и/или шунка, нарязана на кубчета. Добър апетит!

Свинско с ориз и манатарки в гювече

Ястие, подходящо за есента и зимата, което съчетава много разнообразни продукти. Може да се приготви в отделни малки гювечета или в общ голям съд. Порциите, сервирани в индивидуалните гювечета, в които са изпечени, обаче имат значително по-добър външен вид :).

Необходими продукти:

Посочените количества продукти са ориентировъчни за 5 порции:
1. Свинско месо - подходящо е напр. месото от плешка или обезкостен джолан - около 800-900гр.;
2. Слънчогледово олио или зехтин - една пълна кафена чашка/около 70мл/;
3. 1 по-голяма глава кромид лук;
4. 4-5 сушени червени чушки и  по желание - някоко люти чушлета;
5. Сушени или стерилизирани манатарки /или друг предпочитан вид гъби/ - около 250гр. за стерилизираните, а ако са сушени - значително по-малко;
6. Бекон /пушени гърди/ - около 150гр., нарязани на тънки филийки;
7. Прясно мляко - около 250мл;
8. 2-3 средно големи домата /или сушени домати/;
9. Подправки: червен пипер, риган, мащерка, мента, сол.




Как се приготвя:

Месото, нарязано на едри хапки, запържваме леко в олиото/зехтина/. След това добавяме малко топла вода и нарязаните сухи чушки, както и лютите чушлета. Подправяме с риган, мащерка, сол на вкус и оставяме ястието да се задушава на умерен огън, докато месото започне да омеква. Задушеното месо и чушките изваждаме и разпределяме в гювечетата. След това към бульона, който връщаме на котлона, прибавяме една чаша ориз, супена лъжица червен пипер и една глава ситно нарязан кромид лук. Подправяме с мента (не джоджен, а мента - напр. от пакетче ментов чай: 1/3 до 1/2 от пакетчето е напълно достатъчно количество). Към сместа добавяме топла вода така, че съотношението на течността и ориза да е към 4.5 към 1. След това прибавяме и гъбите (ако са сушени, предварително ги накисваме във вода) и допълнително сол, колкото е необходимо. Оставяме сместа да поври 5-10 минути, след което я сваляме от котлона и я разсипваме в гювечетата. Във всяко от тях наливаме по една кафена чашка прясно мляко. На повърхността нареждаме филийки бекон и върху тях - домати. Ако доматите са сушени трябва да се има предвид, че са силно осолени. Така приготвените гювечета печем в предварително загрята фурна до готовност. Сервираме с любимата ни туршия или с кисели краставички. Добър апетит!

Подправки/ Мащерка (Thymus sp.)

Ботаническа характеристика:

Мащерката, която е известна на всички зелена подправка и билка, както и отлично медоносно растение, е представител на полиморфния род Thymus (сем. Lamiaceae - Устноцветни), с около 15 местни вида у нас. Отделните видове и форми се разграничават трудно, дори от ботаници, но всички съдържат етерични масла и се използват еднакво в народната и официалната медицина. Срещат се из цялата страна по сухите, припечни места на горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите. Най-широко са разпространени в предпланинските райони и средновисоките части на планините. Растенията са многогодишни -  тревисти или полухрастчета, с пълзящи или полегнали, силно разклонени, леко вдървенели в основата си четириръбести стъбла, с приповдигащи се цветоносни стъбла, високи 20-40 см. Листата са срещуположни, яйцевидни или елипсовидни, покрити с подобни на точки жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, разположени в пазвите на най-горните листа в класовидни или метличести съцветия. Цъфти от юни до септември.

Thymus serpyllum; «Flora von Deutschland, Österreich und der Schweiz», 1885

Съдържанието на етерично масло е между 0.5 - 1%, като в състава му влизат главно тимол, карвакрол и p-цимен, а в по-малки количества - терпинен, терпинеол, борнеол и др. Химичният състав на етеричното масло варира в зависимост както от вида, така и от екологичните условия. Надземните части на мащерката съдържат също около 5% дъбилни вещeства, смоли, флавоноиди, органични киселини и др.

В кулинарията:

Мащерката, наричана още овчарски босилек или бабина душица, се използва често в българската кухня, както и в много блюда, характерни за френската и средиземноморските кухни. Съчетава се отлично с повечето зелени подправки. Освен че придава неповторим аромат на ястията, улеснява и храносмилането. Най-често с нея се подправят меса, гъби, супи, яхнии. За да се отделят етеричните масла на мащерката е необходимо време и висока температура, затова тази подправка е препоръчително да се добавя в ястията по-рано, но след като сме прибавили мазнина - ароматните вещества не се разтварят във вода, но добре се разтварят в органични разтворители /мазнини, алкохоли/.

Интересна подправка е т.нар. цитрусова мащерка (T.x citriodorus) - селектирани са сортове с аромат, наподобяващ различни цитрусови плодове. Сред тези разновидности лимоновата мащерка е отлична подправка за ястия с птиче месо /на първо място за пилешка супа/.

Thymus sp. /мащерка, снимана от мен в района на Пловдив

В медицината:

Етеричното масло, съдържащо се в мащерката, има доказани антисептични, противовъзпалителни, спазмолитични и газогонни свойства, както и известно болкоуспокояващо действие. Затова дрога от растението се използва като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при различни заболявания на дихателните пътища. Намира широко приложение и при проблеми, свързани с храносмилането. В българската народна медицина дрогата се прилага още за успокояване на нервната система, при безсъние и главоболие. Външно се използва за гаргара при възпаления в устната кухина (гингивит, парадонтоза, възпалено гърло) и под формата на бани и лапи - при кожни възпаления и някои ставни и нервно-мускулни заболявания (радикулити, неврити, миозити). Маслото от мащерка често намира приложение в стоматологията.

Има данни, че тимолът, който е едно от основните вещества в мащерковото етерично масло, благоприятства синтезирането на "добри" мазнини, необходими за клетъчните мембрани и други клетъчни структури.
С мощното си антимикробно действие етеричното масло от мащерка е ефективно срещу някои от най-разпространените и опасни бактерии, сред които са Ешерихия коли (Escherichia coli), Шигела (Shigella sonnei) и Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus). Затова не е случайно, че древните египтяни са използвали мащерката като балсамиращ агент. В днешно време актуалността на растителните антисептици не е намаляла. Както е известно, Шигела (главно Shigella sonnei заедно с Shigella flexneri) е причинителят на дизентерията, а неотдавна опасен щам на Ешерихия коли взе жертви и предизвика паника в Европа. Най-голям интерес сред изброените бактерии обаче представлява Staphylococcus aureus - златистият стафилокок. Тази опасна бактерия е повсеместно разпространена и може да причини редица заболявания, главно кожни и респираторни инфекции, сред които са и много тежки пневмонии, менингит, остеомиелит, сепсис. Златистият стафилокок е една от четирите най-чести причини за вътреболнични инфекции, често причинява следоперативни усложнения и е номер едно в списъка на бактериите, с които пациенти се заразяват в болничните заведения. В САЩ годишно се регистрират повече от сто хиляди случая на заразяване със стафилокок, много със смъртен изход, а по данни, цитирани от Уикипедия, около 20% от населението са постоянни носители на тази бактерия, която без да причинява проблеми, може да оцелява по кожата или лигавицата на горните дихателни пътища.

Начин на употреба:

Използват се цъфтящите надземни части на мащерката - свежи или изсушени. Билката може да се суши на сянка или в сушилня, като срокът на годност за целите стръкове е 3 години, а в нарязан вид - около 2 години. 

За приготвяне на запарка са необходими 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 литър вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден. Прилага се също под формата на чай, който се приготвя от 1 чаена лъжичка мащерка и четвърт литър/250 см3/ вряща вода, подсладен със захар или мед. За външна употреба /гаргара или бани/ се използва запарка от 100 грама билка и 2 литра вряща вода, която след изстиване се прецежда.

Старосел, тракийски култов комплекс, Могила "Хоризонт"

Исторически препратки:

Много от местните за Балканския полуостров билки, които се използват и като подправки, в миналото са имали славата на афродизиак, като са се ценели и техните упойващи свойства. Такива са и мащерката, и чубрицата, и пелинът, и салвията, и много други. В изворите се описват някои ото тези практики:

Помпоний Мела, За хорографията: "Обитава я един народ, траки, които носят разни имена и имат разни обичаи...Някои не познават виното; обаче когато се угощават, те хвърлят някакви семена в огъня, около който седят, и от дима добиват веселост, подобна на опиване."/5/;

Солин: "Сега минаваме към Тракия и насочваме погледа си към най-мощните племена в Европа...Когато пируват, и двата пола обикалят огнището и хвърлят в огъня семена на треви, които растат в Тракия. Зашеметени от техния дим, смятат за веселие да подражават на пияните, като при това чувствата им добиват болезнен характер."/5/;

Оброчна плочка от Мелник от 214г., тракийско изкуство, релеф на конник, наречен "бог Асдулес", със спътници под лоза/приема се за изображение на Дионис/

За култовете в почит на Дионис - мистерииите, е характерно използването на етеричномаслени растения (мащерка, чубрица, салвия), наред с щедро леещото се вино, с факлите, нощните къпания и музиката, изпълнявана на духови инструменти (флейти). Това не е случайно, тъй като Дионис владее не само виното, плодородието и веселието, но и превъплъщенията, екстаза и лудостта - гранични състояния, в които се е търсело сливането на човешкото и божественото. Изворите сочат, че култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция, а произходът на божеството, наречено още Загрей (първият Дионис) трябва да се търси в Анатолия (Мала Азия) и Тракия. Оттам преминава в Гърция, а по-късно и в Рим като Бакхус. Образът на Дионис/Загрей е неотменна част от орфизма, който го свързва с цяла система от философско-митологични идеи. Орфическите тайнства също са посветени на него:

Диодор, Историческа библиотека: "Дионис...предал тракийското царство като награда на Харопс за доброто, което му сторил и го научил на тайните обреди и мистериите. Тях по-сетне Орфей научил от баща си Ойагър. Но Орфей, който надминавал всички и по дарба и по образование, променил много места в мистериите. Затова и тайнствата, създадени от Дионис, се нарекли орфически."

Дионис и Ерос, скулптура от Археологическия музей в Неапол

За траките митът за Дионис-Загрей е изключително съществен, тъй като описва човешкия произход. Митът е подобен на гръцкия, като вместо гръцките богове присъстват тракийски, а някои от персонажите отсъстват. Накратко: титаните, които преследвали Загрей (Дионис) успели да го настигнат, разкъсали го на седем части, а кръвта му напоила земята. Щом видял какво са направили титаните, върховният бог (гр. Зевс или тр. Збелсурд) ги изпепелил; така пепелта от титаните се смесила с кръвта на Загрей (Дионис) и от тази смес се образувал първият човек - той имал страст към войната, която идвала от характера на титаните, но заедно с това бил сърдечен и милостив, какъвто бил Загрей (Дионис). 

Старосел, тракийски култов комплекс, Четиньова могила, поглед отвътре

__________________________________________________________
Използвани източници:
1. Разпознаване и събиране на билки, Б. Китанов, С., 1987г.;
2. Билките във всеки дом, Д. Станева, Д. Панова, Л. Райнова, И. Асенов, С., 1986г.;
3. Уикипедия;
4. Кои били траките?, Н. Берберов, Пловдив, 2009г.
5. Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С.,СУ "Климент Охридски", 1980г.