събота, 2 ноември 2013 г.

Подправки/ Мащерка (Thymus sp.)

Ботаническа характеристика:
Мащерката, която е известна на всички зелена подправка и билка, както и отлично медоносно растение, е представител на полиморфния род Thymus (сем. Lamiaceae - Устноцветни), с около 15 местни вида у нас. Отделните видове и форми се разграничават трудно, дори от ботаници, но всички съдържат етерични масла и се използват еднакво в народната и официалната медицина. Срещат се из цялата страна по сухите, припечни места на горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите. Най-широко са разпространени в предпланинските райони и средновисоките части на планините. Растенията са многогодишни -  тревисти или полухрастчета, с пълзящи или полегнали, силно разклонени, леко вдървенели в основата си четириръбести стъбла, с приповдигащи се цветоносни стъбла, високи 20-40 см. Листата са срещуположни, яйцевидни или елипсовидни, покрити с подобни на точки жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, разположени в пазвите на най-горните листа в класовидни или метличести съцветия. Цъфти от юни до септември.


Thymus serpyllum; «Flora von Deutschland, Österreich und der Schweiz», 1885

Съдържанието на етерично масло е между 0.5 - 1%, като в състава му влизат главно тимол, карвакрол и p-цимен, а в по-малки количества - терпинен, терпинеол, борнеол и др. Химичният състав на етеричното масло варира в зависимост както от вида, така и от екологичните условия. Надземните части на мащерката съдържат също около 5% дъбилни вещeства, смоли, флавоноиди, органични киселини и др.

В кулинарията:
Мащерката, наричана още овчарски босилек или бабина душица, се използва често в българската кухня, както и в много блюда, характерни за френската и средиземноморските кухни. Съчетава се отлично с повечето зелени подправки. Освен че придава неповторим аромат на ястията, улеснява и храносмилането. Най-често с нея се подправят меса, гъби, супи, яхнии. За да се отделят етеричните масла на мащерката е необходимо време и висока температура, затова тази подправка е препоръчително да се добавя в ястията по-рано, но след като сме прибавили мазнина - ароматните вещества не се разтварят във вода, но добре се разтварят в органични разтворители /мазнини, алкохоли/.
Интересна подправка е т.нар. цитрусова мащерка (T.x citriodorus) - селектирани са сортове с аромат, наподобяващ различни цитрусови плодове. Сред тези разновидности лимоновата мащерка е отлична подправка за ястия с птиче месо /на първо място за пилешка супа/.
Thymus sp. /мащерка, снимана от мен в района на Пловдив

В медицината:
Етеричното масло, съдържащо се в мащерката, има доказани антисептични, противовъзпалителни, спазмолитични и газогонни свойства, както и известно болкоуспокояващо действие. Затова дрога от растението се използва като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при различни заболявания на дихателните пътища. Намира широко приложение и при проблеми, свързани с храносмилането. В българската народна медицина дрогата се прилага още за успокояване на нервната система, при безсъние и главоболие. Външно се използва за гаргара при възпаления в устната кухина (гингивит, парадонтоза, възпалено гърло) и под формата на бани и лапи - при кожни възпаления и някои ставни и нервно-мускулни заболявания (радикулити, неврити, миозити). Маслото от мащерка често намира приложение в стоматологията.

Има данни, че тимолът, който е едно от основните вещества в мащерковото етерично масло, благоприятства синтезирането на "добри" мазнини, необходими за клетъчните мембрани и други клетъчни структури.
С мощното си антимикробно действие етеричното масло от мащерка е ефективно срещу някои от най-разпространените и опасни бактерии, сред които са Ешерихия коли (Escherichia coli), Шигела (Shigella sonnei) и Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus). Затова не е случайно, че древните египтяни са използвали мащерката като балсамиращ агент. В днешно време актуалността на растителните антисептици не е намаляла. Както е известно, Шигела (главно Shigella sonnei заедно с Shigella flexneri) е причинителят на дизентерията, а неотдавна опасен щам на Ешерихия коли взе жертви и предизвика паника в Европа. Най-голям интерес сред изброените бактерии обаче представлява Staphylococcus aureus - златистият стафилокок. Тази опасна бактерия е повсеместно разпространена и може да причини редица заболявания, главно кожни и респираторни инфекции, сред които са и много тежки пневмонии, менингит, остеомиелит, сепсис. Златистият стафилокок е една от четирите най-чести причини за вътреболнични инфекции, често причинява следоперативни усложнения и е номер едно в списъка на бактериите, с които пациенти се заразяват в болничните заведения. В САЩ годишно се регистрират повече от сто хиляди случая на заразяване със стафилокок, много със смъртен изход, а по данни, цитирани от Уикипедия, около 20% от населението са постоянни носители на тази бактерия, която без да причинява проблеми, може да оцелява по кожата или лигавицата на горните дихателни пътища.

Начин на употреба:
Използват се цъфтящите надземни части на мащерката - свежи или изсушени. Билката може да се суши на сянка или в сушилня, като срокът на годност за целите стръкове е 3 години, а в нарязан вид - около 2 години. 
За приготвяне на запарка са необходими 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 литър вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден. Прилага се също под формата на чай, който се приготвя от 1 чаена лъжичка мащерка и четвърт литър/250 см3/ вряща вода, подсладен със захар или мед. За външна употреба /гаргара или бани/ се използва запарка от 100 грама билка и 2 литра вряща вода, която след изстиване се прецежда.
Старосел, тракийски култов комплекс, Могила "Хоризонт"

Исторически препратки:

Много от местните за Балканския полуостров билки, които се използват и като подправки, в миналото са имали славата на афродизиак, като са се ценели и техните упойващи свойства. Такива са и мащерката, и чубрицата, и пелинът, и салвията, и много други. В изворите се описват някои ото тези практики:

Помпоний Мела, За хорографията: "Обитава я един народ, траки, които носят разни имена и имат разни обичаи...Някои не познават виното; обаче когато се угощават, те хвърлят някакви семена в огъня, около който седят, и от дима добиват веселост, подобна на опиване."/5/;

Солин: "Сега минаваме към Тракия и насочваме погледа си към най-мощните племена в Европа...Когато пируват, и двата пола обикалят огнището и хвърлят в огъня семена на треви, които растат в Тракия. Зашеметени от техния дим, смятат за веселие да подражават на пияните, като при това чувствата им добиват болезнен характер."/5/;

Оброчна плочка от Мелник от 214г., тракийско изкуство, релеф на конник, наречен "бог Асдулес", със спътници под лоза/приема се за изображение на Дионис/
За култовете в почит на Дионис - мистерииите, е характерно използването на етеричномаслени растения (мащерка, чубрица, салвия), наред с щедро леещото се вино, с факлите, нощните къпания и музиката, изпълнявана на духови инструменти (флейти). Това не е случайно, тъй като Дионис владее не само виното, плодородието и веселието, но и превъплъщенията, екстаза и лудостта - гранични състояния, в които се е търсело сливането на човешкото и божественото. Изворите сочат, че култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция, а произходът на божеството, наречено още Загрей (първият Дионис) трябва да се търси в Анатолия (Мала Азия) и Тракия. Оттам преминава в Гърция, а по-късно и в Рим като Бакхус. Образът на Дионис/Загрей е неотменна част от орфизма, който го свързва с цяла система от философско-митологични идеи. Орфическите тайнства също са посветени на него:
Диодор, Историческа библиотека: "Дионис...предал тракийското царство като награда на Харопс за доброто, което му сторил и го научил на тайните обреди и мистериите. Тях по-сетне Орфей научил от баща си Ойагър. Но Орфей, който надминавал всички и по дарба и по образование, променил много места в мистериите. Затова и тайнствата, създадени от Дионис, се нарекли орфически."

Дионис и Ерос, скулптура от Археологическия музей в Неапол
За траките митът за Дионис-Загрей е изключително съществен, тъй като описва човешкия произход. Митът е подобен на гръцкия, като вместо гръцките богове присъстват тракийски, а някои от персонажите отсъстват. Накратко: титаните, които преследвали Загрей (Дионис) успели да го настигнат, разкъсали го на седем части, а кръвта му напоила земята. Щом видял какво са направили титаните, върховният бог (гр. Зевс или тр. Збелсурд) ги изпепелил; така пепелта от титаните се смесила с кръвта на Загрей (Дионис) и от тази смес се образувал първият човек - той имал страст към войната, която идвала от характера на титаните, но заедно с това бил сърдечен и милостив, какъвто бил Загрей (Дионис). 

Старосел, тракийски култов комплекс, Четиньова могила, поглед отвътре

__________________________________________________________
Използвани източници:
1. Разпознаване и събиране на билки, Б. Китанов, С., 1987г.;
2. Билките във всеки дом, Д. Станева, Д. Панова, Л. Райнова, И. Асенов, С., 1986г.;
3. Уикипедия;
4. Кои били траките?, Н. Берберов, Пловдив, 2009г.
5. Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С.,СУ "Климент Охридски", 1980г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Домашна пита

Необходими продукти: 1. 500 гр бяло брашно (тип 500); 2. Сол - 1 чаена лъжичка (около 6 гр); 3. Захар - 1 чаена лъжичка; 4. Сода бик...