Чаша кафе / II част /

Кафенетата

в Цариград: 

"Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар Мурад IV, господарят на света, взе мъдро решение: затваря всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи. Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери неразумен човек, който да не се вслуша в заповедта. Защото отсичането на главата му ще бъде най-малкото наказание..." /1/

Както става ясно от цитираната зловеща антикафеджийска заповед, разпространението на кафето невинаги вървяло спокойно и безпрепятствено. Историческите извори свидетелстват, че от арабските страни и Персия кафето първо достигнало Османската империя. Турците започнали масово да пият кафе през първата половина на XVI век /по времето на султана Сюлейман Велики/. Смята се, че първото кафене е било създадено през 1554 г. в Цариград. В началото кафенетата били посещавани от избрани хора - учени, философи, хора на изкуствата и били наричани "научни кръжоци". Там се водели оживени разговори и разгорещени спорове. С течение на времето разнообразието сред посетителите се увеличило, обсъждала се политиката и дори се разпространявали призиви за справедливост и срещу деспотичната власт на султана. Това скоро достигнало до ушите на Мурад IV, който решил да пресече употребата на "дяволското питие", за да сложи край на приказките за политика и "разложението на духовете". Резултатите от издадената заповед били особено зловещи: в нощта на издаването и Мурад излязъл да извърши проверка. Били заловени 146 кафеджии и клиенти, като всички били заклани, а после окачени на дърветата за назидание. Били измислени и други разнообразни форми на екзекуции, като например, зашиването в чували от кафеени зърна и хвърляне в морето, но нищо не отказвало поклонниците на кафето от черната напитка. Като проумял, че борбата е неравна, султанът отменил забраната, а турските дипломати започнали да пропагандират кафето в чужбина. 

Кафенетата в Цариград и Дамаск били първообраз на европейските кафенета. Красиво обзаведени и уютни, те служели за срещи и разговори, за игри на шах и карти. Постепенно кафето навлизало и в частните домове и играело важна роля в живота на хората в Близкия Изток, а и на Балканите. 

В съвременна Турция най-употребяваната напитка в ежедневието е чаят. У нас кафето е без конкуренция, а най-предпочитано е кафето еспресо.

Венеция, Марсилия, Лондон:

"Турците имат една черна напитка, която лятно време освежава, а през зимата сгрява....Те я приготвят от зърната или плодовете на дърво, което расте в арабските страни. Ако може да им се вярва, тази напитка влияе благотворно на здравето, помага на храносмилането, укрепва стомаха и препятства възникването на катари. Те твърдят също, че след вечеря изпита, напитката не позволява на човек да заспи. Ето защо я употребява този, който възнамерява да учи нощем." / писмо на Пиетро де ла Вале, папски посланик, 1614 г/

Към средата на XVII век кафето започнало пътешествието си в Европа. Първият товар с кафе е пристигнал във Венеция вероятно през 1615 г. с венециански кораб, а първата чаша кафе за венецианците е приготвил папският посланик в Персия Пиетро де ла Вале, след завръщането си в родината през 1662 г. Малко по-късно били открити първите кафенета в Италия.

Всъщност първоначално кафето било посрещнато недоброжелателно от клерикалните кръгове. Въпросът стигнал до папапа и за да се вземе окончателно решение, папа Климент VIII заповядал да му донесат кафе. Напитката му харесала и въпросът бил решен положително.

През 1646 г. богатият френски аристократ Дьо ла Рок докарал от Цариград в Марсилия печени зърна кафе и метален съд за приготвяне на напитката. Това питие се харесало на марсилските търговци, търгуващи с Ливан. Така през 1671 г. в Марсилия се открива първото кафене. Приблизително по същото време кафето се появява и във френския кралски двор. Сюлейман ага, посланик на султана в Париж, по време на официален прием поднесъл на гостите турско кафе, което предизвикало всеобщо възхищение. През 1672 г. на площад Сен Жермен било открито кафене, което било масово посещавано. Собственикът му бил арменецът Паскал. През 1720 г. в Париж имало вече около 380 кафенета. Напитката станала модерна, както било модно да се говори и злослови за кафето и известните люде. Едно от най-забавните и най-вече грешни заключения от това време, е на писателката от XVII век маркиза Дьо Савини, която по повод драмите на Расин заявила:          "Расин ще си отиде, както и кафето"

Според една хроника, запазена в "Бритиш Музеум", англичаните започнали да посещават кафене през 1652 г. Собственичка на първото кафене в Англия била гъркинята Паскуа Розе. Тя рекламирала кафето така: "Кафето прави духа по-бодър, изпълва сърцето с радост, отлично действа срещу възпаление на очите, предпазва и лекува воднянка, подагра и скорбут."

Виена:

През август 1683 г. турските войски, водени от Кара Мустафа обсадили Виена. Там се намирал и един полски офицер, който бил живял дълго време при турците и владеел техния език. На този офицер - Георгий Колчински, възложили да предаде телеграма на херцог Шарл Орански, който командвал обединената армия на германските и полските князе. Колчински изпълнил мисията блестящо като няколко пъти успял да премине през редиците на вражеските войски. Заради проявената смелост му били обещани трофеи от битката, звание почетен гражданин на Виена и документ-разрешително да упражнява в града всеки занаят, който пожелае. 

Защитниците на Виена удържали блестяща победа и спрели настъплението на турците. Била взета голяма плячка, а на баварските драгуни на дунавския остров Леополдщат попаднали 500 чувала тъмни зърна с приятен аромат. Командирът на отряда бил чувал, че с подобни неща хранят камилите, но тъй като никой не бил наясно за какво могат да послужат, решили да ги хвърлят в Дунава. Местното население обаче не било съгласно и се стигнало до сбиване. Тогава се появил Колчински, който много добре знаел какво трябва да прави с тези зърна. Заради военните си заслуги Колчински веднага получил чувалите с кафето и скоро до кулата "Свети Стефан" отворил кафене.

Кафето много се харесало на виенчани, но то било турска напитка, а споменът за турските зверства бил пресен и това не позволявало да се възприема без резерви. Затова Колчински решил турското кафе да се превърне във виенско кафе - рецептата включвала три лъжички мляко и малко мед във филтрирано кафе. Виенчани харесали този вариант, а предприемчивият Колчински поръчал при известния хлебар Крайф кифлички във вид на полумесец. Така гражданите на Виена заедно с кафето унищожавали и носещия зловещи спомени турски полумесец, а патриотичните им чувства били напълно удовлетворени. През XVII век във Виена се откриват множество кафенета, а виенският стил и виенските кифли са взаимствани на много места в Европа. 

Още за кафето в блога:Чаша кафе / I част /

________________________________________________________

Източници:

/1/ Вратата на щастието, А.Парадисис, С., 1967/

Всичко за кафето, Н. Пучеров, С., 1989 г.

Ободрителните напитки в нашия дом, А. Белоречки, Н. Джелепов, С, 1984 г.