Десерт с тиква и ориз

Тиквата най-често се приготвя печена или се използва за направата на тиквеник. Има обаче и други варианти за десерти с тиква, с които може да се разнообрази менюто през есента и зимата. Ето една идея за такъв десерт, подобен на популярното мляко с ориз, който се приготвя лесно.

Необходими продукти:

1. Тиква - обелена и нарязана на кубчета с големина колкото локум - количеството трябва да е достатъчно да покрие  дъното на тавата, в която ще се приготвя десертът;

2. Една чаена чаша ориз;

3. Бяла кристална захар - около 200 грама;

4. Прясно мляко - около 1 литър;

5. 2 яйца;

6. Олио - за намазване на тавата;

7. Канела;

8. Кафява и/или кокосова захар, сушени плодове за гарниране.

Как се приготвя:

Тавичката, в която ще се приготвя десертът, се намазва с олио. На дъното се разпределят оризът и тиквата. 

Разбиват се 2 яйца с около 200 грама захар (най-добре е да се използва миксер) и се смесват с прясното мляко. Добавя се и канела (на прах или пръчици). Със сместа от мляко, захар и яйца се заливат тиквата и ориза.

Така приготвеният десерт се пече във фурна при 220 градуса около 40 минути.

Поднася се в купички, гарниран с кафява и/или кокосова захар, сушени или захаросани плодове и др. Добър апетит!

Пилешки сармички

Зелевите сарми задължително присъстват на българската трапеза през зимния сезон. Наред с класическите с кайма от свинско и телешко, които са добре познати на всички, може да ги приготвим и с пилешка кайма. Подобен продукт е рядкост на пазара, но птицекомбинатът в Костинброд ("Джиев") произвежда пилешка кайма и тя може да се намери в някои магазини в София. 

Необходими продукти:

1. Листа от кисела зелка - на брой и големина, подходящи за завиване на желания брой сармички;

2. Ориз - около 200-250 гр;

3. Пилешка кайма - около 500 гр;

4. Слънчогледово олио - около 150 гр;

5. Подправки - сол, черен пипер, чубрица, мащерка, по желание - чили и розмарин (в готовата пилешка кайма "Джиев" има розмарин, така че добавянето му при приготвянето на сармичките е излишно).

Как се приготвят:

Оризът се запържва леко в две кафени чашки олио (=около 120 мл) и се овкусява със сол, черен пипер, чубрица, мащерка и по желание с чили и малко розмарин. Чубрицата е доминиращата подправка при тази рецепта, а мащерката и розмаринът (ако се използва) се добавят в малки количества.

Към запържения ориз се прибавя топла вода (в съотношение приблизително 1:2) и се оставя да ври на тих огън около 10-тина минути, докато поеме почти изцяло водата. 

След това оризът се смесва с пилешката кайма до пълно хомогенизиране. В описаната рецепта съм използвала готова кайма, но ако сармичките се правят с домашно приготвена, към нея се добавят допълнително сол и подправки.

С така приготвената смес се завиват зелеви сарми, които се нареждат плътно в тенджерка или друг съд с капак, поливат се с малко олио и топла вода (най-добре със смес от зелев сок и вода) и се поставят на котлона или във фурната (в зависимост от използвания съд), за да се сварят. Заедно с пилешките сармички може да се приготвят и сарми с пилешки дробчета (по рецептата описана тук), които да се изпекат в същия съд. 

Сармичките  се допълват отлично както с червено, така и с бяло вино, а при поднасянето им може да се добави и кисело мляко. Добър апетит!

Пържен толстолоб (бял амур)

Толстолобът и белият амур са сладководни риби от сем. Шаранови, които са внесени и аклиматизирани у нас, тъй като растат бързо и са подходящи за промишленото рибовъдство. Месото на тези риби обаче отстъпва значително по своите вкусови качества на шарановото. Затова и рецептите за приготвянето на толстолоб и бял амур се различават от рецептите за приготвяне на шаран, като се използват обилно ароматни подправки, които да подобрят вкуса месото. 

Тези риби са най-подходящи за пържене, като най-добре е да се използва филе, от което е отстранена по-голямата част от тъмното месо.  Преди приготвянето е най-добре да престоят няколко часа в марината, за да се овкусят. Ето една такава идея:

Продукти: За приготвянето на пържения толстолоб (бял амур) е необходимо обилно количество слънчогледово олио, брашно, сол, оцет, фино смлян черен пипер, мащерка, риган и/или сушен копър (връхчета), по желание и чили. 

Как се приготвя: Парчетата риба, предназначени за пържене, се натриват със сол, фино смлян черен пипер, стрита мащерка и риган и/или сух копър. Любителите на лютия вкус може да добавят и чили. Върху всяко от рибните парчета се насипват по 2-3 лъжици олио и 1-2 лъжици оцет. Подробност: Много подходящо е да се използва олио, в което преди това са задушавани гъби или са пържени чушки. 

Съдът с овкусената риба (маринатата трябва да я покрива от всички страни) се затваря плътно и се оставя да престои в хладилника най-малко 2-3 часа.

След това рибните парчета се овалват в брашно и се изпържват в обилно количество олио. Вкусни са, когато се консумират топли с хубаво бяло вино. Добър апетит!

Печени кюфтета върху канапе от сухар

За тези кюфтета, които се приготвят много лесно, е подходяща кълцаната или едросмляна кайма от свинско месо и сушените зеленчуци. 

Подреждат се върху филийки сухар и се изпичат на скара, поставена във фурната.

Продукти: 

1. Кайма; 
2. Сушени или пресни зеленчуци - кромид и праз лук, чушки, моркови, корен пащърнак; 
3. Подправки - сол, кимион, черен пипер, мащерка, по желание - чили; 
4. Филийки сухар;
5. Слънчогледово олио.

-количеството на продуктите не е строго определено и може да варира според вкуса и наличностите - кюфтенцата на снимката са приготвени от 800g кайма и около 60g сушени зеленчуци, накиснати в около 200ml вода; използваното олио е около 60ml (една кафена чашка), а броят на сухарчетата е колкото на кюфтетата.

Приготвяне:

Зеленчуците - ако са пресни, се нарязват на ситно и към тях се добавят 2-3 супени лъжици олио;

- ако са сушени, се накисват за 15-20min в хладка вода, за да набъбнат добре;

Така подготвените зеленчуци се смесват с каймата. 

Сместа се овкусява със сол, кимион, черен пипер, мащерка и по желание - с чили или лют червен пипер. 

След това всички продукти се размесват добре с ръка (ако сместа изглежда суха се добавят няколко лъжици вода и/или олио).

От сместа се оформят едри кюфтета. Всяко от тях се поставя върху филийка сухар, която предварително за кратко е била потопена от едната страна в олио. Кюфтенцето се поставя върху сухата страна на сухара, а намаслената страна остава отдолу.  

Така оформените кюфтета с канапе от сухар, веднага се подреждат върху скаричка, която е подходяща за поставяне във фурната. Добре е скарата да е по средата или по близо до горния реотан. Разбира се, под скарата, трябва да се постави плитка тава, за да задържа капките мазнина, отделяни при печеното.

Кюфтетата се изпичат в предварително загрята фурна при 230-240 градуса до готовност. Могат да се изпекат успешно и в халогенна фурна. Поднасят се с хубаво червено или бяло вино! 

Добър апетит!

Тиквеник (с готови кори)

Тиквеникът (баницата с тиква) е неотменна част от българската трапеза през есенно-зимния сезон, а начинът на приготвяне е добре познат.  Ето един вариант с фини точени кори и с голямо количество тиквена плънка.

Продукти: едро настъргана тиква (около 500g); нарязани или счукани орехови ядки - 1 чаша (около 150-200g); захар - на вкус (около 150-200g); канела - на вкус (около 2 суп. лъжици); олио (1 кафена чашка - около 60g); пакет фини точени кори.
- кафявата захар е особено подходяща за приготвяне на тиквеник и се съчетава много хармонично с вкуса на тиквата и канелата; ако се използва кафява захар, трябва да се има предвид, че тя е по-малко сладка от бялата; смес от кафява и бяла захар също е добър вариант.  

Приготвяне: 
Настърганата тиква се смесва с нарязаните орехи, канелата и захарта.
Тавичката, в която ще се приготвя баницата, се намазва с олио.
На дъното на тавичката се поставят 2-3 от корите, като се нагъват.
Върху корите се нанася част от плънката и се накапва олио.
Отгоре се поставя още един пласт от 2-3 кори (които отново се накъдрят) и се добавя от сместа за плънката и олио. Така се нарежда цялата баница.
Най-горният пласт от корите се намазва добре с олио, а по ръбовете се сипва равномерно по малко студена вода.
Така приготвеният тиквеник се изпича в предварително загрята фурна при 180-200 градуса.
След изваждане се поръсва със захар. Добър апетит!

Лютика

Едно от най-типичните за българската кухня сезонни постни ястия, много почитано в региона на Враца, особено в комбинация с домашна пита. Може да се сервира и като салата или гарнитура. Съчетава неповторимите вкусове на печени чушки и добре узрели градински домати с чесън и магданоз. 

Продукти: чушки, домати, чесън, слънчогледово олио, сол, зелен магданоз;

Съотношението и количеството на продуктите се определя "на око" според вкуса; добре е обаче чесънът да се използва пестеливо, за да не заличи вкуса и аромата на другите зеленчуци и да предизвиква проблеми на стомаха (лютиката на снимката е приготвена от 800 гр чушки, един домат от около 150 гр, една едра скилидка чесън, 3-4 супени лъжици олио, сол на вкус);

- За лютика са подходящи домати, които не са много сочни (затова може да се използват и сортовете за консервиране като Пловдивска консерва). Ако доматите са сочни, семето се отделя и ястието се приготвя само с месестата част на плода. 

Приготвяне:

Подбират се месести червени и/или зелени чушки, които се изпичат, обелват и се почистват от дръжките и семето.

В подходящ съд (най-добре дървен) се скълцват на паста чесън и магданоз със сол. Към тях се прибавят чушките и също се скълцват добре. След това се добавя нарязан на дребно домат, като се разбърква и леко се скълцва. Към сместа се прибавят няколко лъжици олио и ако е необходимо - допълнително сол. Това е всичко. Добър апетит!

Туршия - салата от печени белени чушки

Туршия от печени чушки с кисел привкус, която не ферментрира и не се стерилизира. Съхранява свежестта и вкуса на есенните зеленчуци и осигурява чудесно допълнение към ястия с месо. Приготвянето е лесно, въпреки че изисква доста време. 

Продукти: червени чушки, чесън, магданоз, слънчогледово олио, оцет 6%, сол.

Приготвяне:

За тази туршия са подходящи здрави, месести и добре узрели червени чушки с правилна форма. 

Чушките се изпичат на силен огън, като трябва да се следи да не прегорят. Веднага се прибират в затворен съд, за да се задушат и да се обелят лесно. Обелените чушки се почистват от дръжчиците и семето и се напластяват в наклонена тава, за да се отцедят от сока. 

След отцеждането се пускат в осолен оцет (на 1 литър оцет - около 1 каф. чашка сол) и се оставят да престоят в него 5-6 часа. Отделните чушки (или късчета) се отцеждат грижливо една по една и се потапят в олио, което предварително е било загрято и изстудено. Накрая се подреждат плътно в бурканчета, като помежду им се добавят обелени скилидки чесън и клончета магданоз. Отгоре се заливат с още от олиото, така че да се образува пласт от 1-2 см. 

Така приготвените бурканчета се затварят и се съхраняват в сухо и студено помещение или в хладилник. Добър апетит!

Туршия от пържени чушки

Приготвя се сравнително лесно и е чудесно допълнение към различни видове яхнии, сандвичи и гарнитури. Не ферментира, не се стерилизира. Използва се консервиращото действие на оцета (6%) и на олиото, което не позволява достъп на въздух.

Ясно е, че характерното за близкото минало домашно производство на туршии в буркани, които изпълваха цели мазета, а изяждането им представляваше проблем до пролетта, вече не е актуално. Приготвянето на малки количества разнообразни консервирани ястия, които да се съхраняват в хладилника, може да осигури разнообразие на трапезата, както и да задоволи индивидуалния вкус по най-добрия начин. Както се вижда от снимката, използваният от мен съд за приготвянето на туршията е глинен гювеч. 

Продукти: червени или зелени чушки (сортът Чорбаджийски също е подходящ), слънчогледово олио, оцет, сол, чесън, магданоз и/или копър.

Приготвяне:

Измитите (червени или зелени) чушки се подсушават. Ако са от сорта Чорбаджийски се оставят цели, а ако са от по-едри сортове се почистват от семето. Изпържват се в обилно количество олио (най-добре под капак) и веднага се пускат в подсолен винен оцет (на 1 литър оцет - около 1 кафена чашка сол). Оставят се около 1 и 1/2 - 2 часа в оцета, след което се изваждат и се подреждат в наклонен съд, за да се отцедят. 

След това се нареждат плътно в бурканчета, като помежду им се поставят обелени скилидки чесън, магданоз и/или копър и малко от изстиналото олио, в което са пържени. Отгоре се налива още от олиото, което трябва изцяло да ги  покрива с около сантиметър, а бурканчетата се затварят и се съхраняват на хладно (5-15 градуса С). 

В градски условия е най-добре туршията да се съхранява в хладилник, като дори и в този случай чушките трябва да са изцяло потопени в олиото.

Трябва да се има предвид, че туршията, приготвена от цели чушки, чиито семки не са отстранени, има сравнително по-малка трайност. 

Добър апетит!

Традиционна кисела салата

Една от най-предпочитаните салати за летния сезон, която съчетава домати и печени чушки с ароматен магданоз и чесън. Във врачанско това ястие е наричано накратко "Кисело". 
По мое мнение тази салата превъзхожда на вкус всички останали.

Продукти:

- за салатата са необходими червени и/или зелени месести чушки (подходящи за печене), добре узрели домати, връзка пресен магданоз, няколко скилидки чесън, слънчогледово олио, оцет и сол;

- количествата на продуктите и подправките са според индивидуалния вкус, а салатата на снимката е приготвена с около 500 гр чушки (6 бр - по 3 на порция), същото количество домати и 2 скилидки чесън.

Приготвяне:

Чушките се изпичат на котлон (плоча, скара, чушкопек), поставят се в плътно затворен съд за 10-тина минути, след което се обелват и се подреждат в избрания за поднасяне на салатата съд.

Доматите се нарязват на едро (по възможност се обелват) и се прибавят към печените чушки.

За дресинга: 2-3 скилидки чесън се скълцват със сол на паста и се смесват с 5-6 супени лъжици олио и лъжица оцет. Добавят се 1-2 кафени чашки студена вода и се разбърква добре. 

Чушките и доматите се заливат с дресинга и се поръсват обилно със ситно нарязан магданоз. Разбъркват се непосредствено преди консумация. Това е всичко. Добър апетит!

Бухти

Продукти:

1. Брашно - около 450 гр;
2. Кисело мляко - 1/2 кофичка (около 220 гр);
3. Яйца - 1 едро или 2 дребни;
4. Сода бикарбонат - 1 пълна чаена лъжичка;
5. Сол - 1/2 чаена лъжичка (= 2 щипки);
6. По желание: може да се добави и сирене;
7. Слънчогледово олио - за пържене.


Приготвяне:

В купа се разбиват яйцата, прибавят се киселото мляко, солта и содата (като се поръсва равномерно навсякъде). Сместа леко се разбърква и се оставя в покой 5 минутки, за да се образуват шупли.

Брашното се пресява и се прибавя на порции към сместа - след всяко добавяне на брашно се разбърква добре. Може да се добави и натрошено на ситно сирене.  

Когато тестото се сгъсти и започне да се отделя от купата при бъркане, се изважда и леко се измесва върху посипан с брашно плот (маса). След това се разточва (с намазана с олио точилка) на пласт с дебелина около 7-10 мм. Нарязва се на парченца, които се изпържват в силно сгорещено олио (необходимо е по-голямо количество - дъното на съда за пържене е добре да е покрито с поне сантиметър мазнина). 

Изпържените бухтички се нареждат върху кухненска хартия, за да се отцедят. Подробност: Ако нарязаните парчета се оставят да постоят 10-тина минути преди да се изпържат, бухват повече. Добър апетит!

Пиле с ориз :)

Типично за българската кухня ястие, добре известно на всички и любимо за мнозина. Съществуват различни варианти за приготвянето му. Тук ви предлагам един от тях, за който е характерен наситеният цвят на червения пипер и свежият аромат на мащерка и риган. Ястието става най-вкусно, когато е поне леко подлютено. 

Необходими продукти:

1. Пилешко месо - 1 -1.5 кг разфасовки или цяло пиле;
2. 250-300 гр ориз;
3. Зеленчуци: 1 глава кромид лук, 1-2 моркова, 1-2 чушки, по желание - 1 средно голям домат /свежите зеленчуци могат да бъдат заменени изцяло или частично от сушени /;
4. Слънчогледово олио - две кафени чашки - около 100-120 гр;
5. Подправки: сол, сладък и лют червен пипер, черен пипер, риган, мащерка, пресен магданоз.
6. По желание  - гъби - пресните печурки са идеални - 200 - 400 гр.

Приготвяне:

Порциите пилешко месо се подреждат в тавичка, заливат се с половината от олиото, овкусяват се със сол и черен пипер и се поставят в загрята фурна да се запекат.
През това време другата половина от олиото се загрява на котлона и в него се пуска ориза да се запържи за няколко минути, заедно със ситно нарязания лук. Котлонът се намалява и се добавят нарязаните моркови и чушки и 2-3 супени лъжици червен пипер (смес от сладък и лют). Важно е да не се допуска пиперът да загори, а да се разтвори в мазнината и ястието да получи ярък червен цвят. Затова е необходима не повече от минута на умерен огън, при енергично бъркане.  
Към запържения ориз и зеленчуци се добавят нарязаните на ивички гъби и гореща вода в съотношение 1:3.5 до 1:5 (в зависимост от това каква гъстота на ястието предпочитаме). Следва овкусяване със сол, риган, мащерка и черен пипер, по желание се прибавя и домат, нарязан на кубчета (ако се използват сушени зеленчуци се добавят и те). Сместа се оставя да ври още около 5 минутки и се изсипва в тавичката със запеченото пилешко месо. 
След това ястието се поставя в загрята фурна и се изпича до готовност. След изваждане се поръсва със ситно нарязан магданоз. Добър апетит!

Пандишпанено тесто

Пандишпаненото тесто се приготвя без добавяне на набухвател. Леката и въздушна структура се постига само в резултат от разбиването при високи обороти. Качественият пандишпан е фин, нежен и се топи в устата. Ето защо от това тесто се приготвят блатове за торти и пасти, сред които е  и популярното реване. 

Основна съставка на пандишпаненото тесто са яйцата, а изделията от него често са силно сиропирани - затова трайността им е малка (36-48 часа в хладилник). Към това трябва да се подхожда с повишено внимание, особено когато се консумират от деца и през летния сезон. Изделията от пандишпан в сладкарниците и магазините обикновено се приготвят с яйчен меланж и имат по-голяма трайност от домашните. 

Продукти:

За 1 яйце - 25 грама захар кристал, 30 грама брашно и 5 грама вода;

- аромат - ванилия;

Според посоченото съотношение се изчислява колко продукти са необходими, в зависимост от това, какво количество пандишпан (за реване, блатове, петифури) искаме да получим.

За улеснение: 1 супена лъжица побира около 25 грама захар или 15 грама вода, а 1 чаена лъжичка - 5 грама захар или 3 грама вода.

Приготвяне:

Белтъците и жълтъците се разделят (без остатък). За приготвяне на пандишпанено тесто те се разбиват поотделно. Използват се съдове с обло дъно, които трябва да са напълно сухи.
Първо се разбиват жълтъците с водата и 1/3 от захарта (продуктите се поставят заедно) - разбиването започва при по-бавни обороти на миксера и постепенно се ускорява, до получаването на гладък лек крем.
След това се разбиват белтъците - първо самостоятелно, а след това към тях се добавя на малки порции захарта (2/3 от общото количество). Оборотите също се ускоряват постепенно. Белтъците увеличават обема си многократно (около 7 пъти) и се получава пухкав крем (леко белтъчно тесто). Подробност: Ако при разбиването на белтъците със захарта се добави малко лимонена киселина (лим. сок) белтъчното тесто става по-плътно.
След разбиването двете кремообразни съставки се смесват внимателно с дървена лопатка (не се бърка енергично, за да се запази въздушността). Белтъчният крем се добавя към жълтъчния (обратното е грешка), като в същото време постепенно се прибавят брашното и ванилията и се бърка леко с лопатката. 
Така приготвеното тесто се насипва в тавичка, покрита с хартия за печене или намазана с мазнина и поръсена с брашно. 
Изпича се в предварително загрята фурна при 180-200 градуса С. През първите около 15 минути фурната не се отваря за проверка степента на изпичане, за да не спадне тестото.  
Подробност: При печенето на пандишпан, особено ако блатът е с по-голяма дебелина, в началото фурната се загрява до 180-200 градуса. Изделието се поставя да се пече при тази температура и се наблюдава - когато увеличи обема си, градусите се намаляват до 160-170. Така при изпичането блатът се изсушава и не се допуска образуването на кафява коричка.

Реване

За приготвяне на реване блатът се разстила с дебелина около 5 см. След като се изпече, се изважда, обръща се и се оставя да изстине (хартията се отстранява по-лесно, след като се охлади). 

Блатът се залива с топъл захарен сироп, като предварително се нарязва на правоъгълни или ромбоидни парчета (след като се свари, сиропът се оставя около 15 минути да се охлади и се залива изстиналото реване). Концентрацията на сиропа е според вкуса, но препоръчително е съотношение 2:1.5 вода - захар. 

Реването може да се гарнира със смлени ядки, кокос, плодове и др.

Трайността на този десерт е малка - 36 часа в хладилник. 

Леки пандишпанени  петифури

За петифури блатът се разстила с дебелина 2.5 - 3 см (в правоъгълна тавичка). След като се изпече и охлади, се разрязва на две еднакви парчета, които се поставят едно върху друго. Сиропират се със захарен или плодов сироп (може да се използва и компот). Между тях се нанася крем, който се приготвя от квасена сметана, в която са добавени плодове от любимото ни сладко.  Може да се използват също свежи или сушени плодове и смлени ядки в най-разнообразни комбинации. Кремът за петифурите на снимката е от сметана и вишнево сладко.

Нарязват се малки пастички с квадратна или  правоъгълна форма, които се гарнират подходящо и може да се поднесат с топка сладолед. 

Петифурите са готови за консумация след 2-3 часа в хладилник, а трайността им е подобна на тази при реването.
Подробност: Разновидност на обикновените пандишпанени блатове са напр. маслените, ореховите и какаовите блатове, които се приготвят по същия начин, но с прибавянето съответно на масло, смлени орехи или какао.

Добър апетит! 

Зелник

Зелникът е истински деликатес и е едно от най-типичните за българската кухня изделия, но за жалост вече рядко присъства на трапезата. Поговорката "Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава" е известна на всички, но малко хора знаят, че се нарича така, не защото се прави със зеле, а защото е баница с пълнеж от зелени листни зеленчуци. 
Зелникът е по-характерен за Западна България и става най-вкусен с плънка от зелен лук и чесън, но може да се приготви също с праз, киселец или спанак. Представеният тук зелник е известен като "кюстендилски" и се прави с две плънки - "зелена" и "бяла", които не се смесват. Тестото е без мая (като класическото тесто за баници). Приготвянето обаче не е съвсем просто и отнема около 2-3 часа, въпреки че не е необходимо време за втасване. За разточване на корите е подходяща тънка точилка. 
Вариант на зелник може да се направи и като се използват готови кори - в този случай по-голямо предизвикателство представлява оформянето на изделието.
Както всички баници, зелникът се комбинира най-добре с кисело мляко.

Необходими продукти:

1. Бяло брашно - около 800 гр /до 1 кг;
2. 5 яйца;
3. 1 връзка зелен лук и 1 връзка зелен чесън;
4. Бяло саламурено сирене - около 250 гр;
5. Слънчогледово олио - около 120 гр;
6. Краве масло или свинска мас - 20-30 гр: късче приблизително колкото орех (маслото може да се замени от допълнително количество олио);
7. 1/2 чаена лъжичка сол.
- по желание: чубрица за овкусяване на плънката;

Приготвяне:

Приготвяне на тестото: Около 800 гр бяло брашно се пресяват, добавя се 1/2 чаена лъжичка сол, 1 яйце и толкова хладка вода, че да се получи средно твърдо тесто. Ако е необходима корекция, се прибавя още брашно (добре е общото количество използвано брашно да не надвишава 1 кг). Тестото се измесва добре (най-малко 150 пъти :)) и се оставя да почива около 15-тина минути.

Приготвяне на "зелената" плънка: През това време се приготвя част от плънката - една връзка зелен лук и още толкова зелен чесън се нарязват на ситно и се задушават за около 5-7 минути с 4-5 лъжици олио и 1-2 лъжици вода. Когато водата се изпари, а лукът и чесънът започнат да се пържат, се отстраняват от котлона и се оставят да се охладят, а след това към тях се прибавят 2 яйца и около 100 гр натрошено сирене. Сместа се разбърква добре, като може да се овкуси допълнително с 1-2 щипки чубрица.

Формиране: Тестото се разделя на 4 равни части. От 2 от тях се разточват 2 големи кори (използва се тънка точилка), които се оставят да почиват без да се завиват, за да изсъхнат леко.
След това всяко от останалите 2 парчета тесто се разделя на по 5 топки, които се оформят като малки питки и се съединяват с мазнина - може да се използва олио, краве масло или свинска мас. 
Първо се разточва едната кора (от 5 топки) с такава големина, че да надхвърля диаметъра на тавата, в която ще се пече баницата, с около 10-15 см (за да може да се направи широка "витка"). Така разточената кора се поставя върху намазаната с олио тава и в центъра се изсипва зелената плънка, така че околовръст да остане празнина от около 8 см. 
Следва разточването на втората кора - тя се надипля върху купчинката плънка, така че да покрива само нея.

Приготвяне на "бялата" плънка: 2 яйца и около 150-200 гр натрошено сирене се разбъркват добре. Сега може да се пристъпи към окончателното формиране:
Върху работния плот (масата) се прехвърля една от корите, оставени в началото да засъхнат. Върху кората се накапва олио и се разпределя "бялата" плънка от яйце и сирене, като има два различни варианта за формиране след това: 1. Да се завие на руло, което се усуква или 2. Да се съберат двата срещуположни края към средата, за да се надипли добре. 
Така оформената кора се разполага в тавата като полукръг около "зелената" плънка. По същия начин се формира и другата кора и с нея се попълва останалия полукръг около лука и чесъна.
С тази част от долната кора, която е по-широка от тавата, се покриват двете кори около зелената плънка, като се надипля грижливо, за да се получи хубава "витка".
Изпичане: Баницата се поръсва с олио, набожда се равномерно с вилица и се изпича в предварително загрята фурна при около 220 градуса С.
Още гореща се напръсква със студена вода и се покрива с кухненска хартия и кърпа, за да омекне. Добър апетит!

Капама с кисело мляко

Капама с домати, която е подходяща и за топлите сезони, заради добре изразения кисел нюанс във вкуса. За приготвянето и е необходимо дълго време, тъй като, както и другите сродни ястия, трябва да къкри продължително на слаб огън. Комбинира се добре както с бели, така и с червени вина.

Необходими продукти:

1. Около 1 кг свинско месо без тлъстини и кости (свинският бут обаче не е подходящ, добър вариант е обезкостеният джолан, врат и др.);
2. 4-5 добре узрели домата - около 400-500 гр;
3. 2-3 глави кромид лук;
4. 3/4 чаена чаша слънчогледово олио(или зехтин);
5. 3 яйца;
6. 1 и 1/2 чаена чаша кисело мляко;
7. 1-2 супени лъжици брашно;
8. Подправки: сол, захар (бяла или кафява), 3-4 цели люти чушлета, червен пипер, черен пипер, риган, чубрица, мента (по желание, но без да се заменя от джоджен), връзка пресен магданоз, оцет.

Приготвяне:

Месото се нарязва на хапки, а доматите (ако позволяват, се обелват) - на едри кубчета. Лукът се нарязва на филийки и се запича върху плоча (котлон), а след това се посолява, овалва се обилно в червен пипер и леко се намачква, за да се раздели на по-малки парченца (полумесеци). 
Сместа от месо, домати и лук се поставя в плътно затварящ се съд с дебело дъно (най-добре глинен гювеч), овкусява се със сол, риган, чубрица и мента (съотношението 2:1:1 е подходящо) и обилно с черен пипер. Добавят се  3-4 цели люти чушлета, 1 чаена лъжичка захар (ако е кафява -2 лъжички), 3/4 чаша олио и 1/2 чаша топла вода и се оставя да се задушава на слаб огън около час и половина (за свинско). 
Отделно се разбиват 3 яйца с 1 и 1/2 чаша кисело мляко. Прибавят се 1-2 лъжици брашно (може да е предварително препечено и размито със студена вода), 1 ситно нарязана връзка магданоз и 1 лъжица оцет. Ястието се залива, когато е почти готово и се оставя да ври на слаб огън още около 10-тина минути. Добър апетит!

Подробност:  Ястието може да се приготви както във фурната, така и на котлона. Глинените съдове (гювеч) също могат да се използват върху котлона, но разбира се, студеният съд се поставя върху студена плоча и се нагрява постепенно. 
Тъй като външният вид на ястието след разсипване не е много добър, вместо един голям съд може да се използват отделни малки гювечета,които да се приготвят във фурна и да се сервират индивидуално.
Освен със свинско, тази капама може да се приготви  и с телешко или агнешко, като времето за задушаване в този случай е 2 и 1/2 часа.

Подправки/ Ванилия (Vanilla planifolia)

Сред огромното множество представители на растителното семейство Орхидеи (Orchidaceae), само един вид е широко известен не заради красивите си цветове с причудлива форма, а заради неповторимия си аромат и се цени като подправка. Това е плосколистната ванилия (Vanilla planifolia) - лиана, която произхожда от Мексико и може да достигне до 100 метра дължина.

Ванилията дава плодове от третата до 40-тата си година. Плодът е цилиндрична кутийка с дължина около 20-25 сантиметра. Свежите плодове всъщност нямат аромат. За да го придобият те се обработват за няколко седмици, като през това време ферментират и се появява ароматът, който се дължи на гликозида ванилин - до 2%. Технологията е бавна, сложна и трудоемка, а натуралната ванилия и досега остава една от най-скъпите подправки - обраните плодове се разрязват и се сушат на слънце, а след това се увиват с рогозки или вълнени одеяла, за да се затоплят. През нощта се съхраняват в добре затворени сандъци, за да се запази топлината. Така ванилията ферментира, като плодовете стават тъмно кафяви и придобиват както специфичния ванилов аромат, така и характерната закривена форма на бастунче. 

Ванилията е широко използвана в хранителната индустрия и е незаменима подправка за сладкарството. В историята на кулинарията е останало името на английския аптекар Морган, който за пръв път я употребил в кралския двор. 

Днес най-големият производител на натурална ванилия е Мадагаскар, следван от Индонезия и Китай. Заместители на ванилията са т.нар. ванилони. Това са плодовете на други видове от род Vanilla като V. pompona и V. guianensis, които обаче съдържат кумарин, а не ванилин. От Vanilla pompona, която произхожда от централната част на Америка, се получава масло с аромат на хелиотроп, което се използва в парфюмерията и в производството на тютюневи изделия. 

Vanilla planifolia 

Днес в огромната част от хранителните продукти натуралната ванилия е заменена от синтетичния ванилин, който се произвежда лесно и не е скъп. Въпреки това, синтетичният ванилин не може да повтори изцяло аромата на ваниловите пръчици, тъй като в етеричното масло на ванилията присъстват и други вещества, които придават допълнителни нотки.

Vanilla planifolia - Kohler's Medizinal Pflanzen,  изображение от Уикипедия

Натуралната ванилия запазва високата си цена не само заради сложната технологията за обработка на плодовете, но и заради трудностите при отглеждане на растението. До средата на XIX век единственият производител на тази подправка била родината и -  Мексико, а годишният износ възлизал на около 20 тона. През 1822 г. французите създали плантации в Гвиана и на остров Мавриций, но растенията дълги години не давали никакъв плод. Причината за това не била ясна, докато през 1837 г. Морен не доказал, че Vanilla planifolia се опрашва от пчели, които се срещат само в Латинска Америка. Така започнали да опрашват растенията в плантациите изкуствено и те дали плодове. И сега ваниловите насаждения се опрашват изкуствено и това снижава реколтата (само около половината от цветовете плододават).

Vanilla planifolia, плодове, изображение от Уикипедия

В кулинарната практика ванилията се влага в изделията, които се подлагат на термична обработка или непосредствено преди нея (напр. в тесто, в горещ шоколад и т.н.), или след изпичане, обикновено под формата на ванилова захар. Ваниловата захар може да бъде смес от ванилин (синтетичен) и пудра захар или смес от натурална ванилия с пудра захар. Във втория случай късчетата от ванилията се откриват като малки тъмни частички в захарта. Качествените ванилови пръчици имат изключително силен и завладяващ аромат и при правилно съхранение запазват качествата си дълги години. Те трябва да са еластични и с тъмно кафяв (почти черен) цвят, а при най-добрите сортове на повърхността се виждат малки бели кристалчета. Некачествената или неправилно съхранявана ванилия e твърда и чуплива, а цветът и е по-светъл.
Обикновено се смята, че за една порция е достатъчна не повече от 1/20 от ваниловата пръчица, а за ароматизиране на 500 грама  пудра захар е необходима една пръчица. Пудра захар с аромат на ванилия, подходяща за поръсване на някои изделия (напр. кексове) може да се получи и ако ваниловите шушулки просто се съхраняват заедно със захарта в херметически затворен съд.
Ацтеките, които много ценели ванилията, я смятали за афродизиак и лечебно средство, като я смесвали с какао и мед, за да получат специална напитка. Някои съвременни автори също смятат, че ароматът на ванилия действа възбуждащо и намалява напрежението и стреса.

Орхидеи в Ботаническата градина в София. 

Орхидеите (Orchidaceae) са  второто по големина семейство в растителния свят и наброяват повече от 20 хиляди вида и 800 рода.  Срещат се в най-разнообразни местообитания , включително на север от полярния кръг и в най-високите планини (Хималаите и Андите) до 5500 метра надморска височина. Най-многобройни обаче са тропическите видове (около 90% от всички орхидеи), като повечето от тях са епифити - живеят прикрепени и в кухини по дърветата, без да са паразити.

В България семейството е представено от 26 рода с около 60 вида, като 24 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

_Източници:_____________________________________________________
1. Д. Талайлова, Ст. Талалай, Дивният свят на растенията, С., 1978 г.;
2. Уикипедия.

Телешко със зеленчуци

Пикантна супа, която освен с говеждо или телешко, може успешно да се приготви и със свински бут. Включва разнообразни зеленчуци, които обаче не се запържват и затова ястието не е с "тежък" вкус.
Топлинната обработка на месото включва кратко пържене, продължително задушаване и на финала - варене: тази комбинация е подходяща за телешкото и особено за говеждото, които изискват дълго време, за да се сварят, дори под налягане.  Месото се задушава нарязано на едро, а едва след това се реже на хапки, за да се запази максимално сочността му.

Необходими продукти:

1. Телешко (или говеждо) месо - около 600 гр;
2. Слънчогледово олио или зехтин - една кафена чашка (около 50-60 мл);
3. 2-3 моркова;
4. Зеле (прясно или кисело) - около 150-200 гр;
5. Пащърнак (пресен или сушен) или корен целина;
6. 4-5 картофа - около 500 гр;
7. 2-3 стръка зелен лук и още толкова зелен чесън;
8. 1-2 люти чушлета (или чушка); 
9. Връзка пресен магданоз;
10. Други подправки: сол, дафинов лист, черен пипер, мента (може да използва ментов чай - напр. 1/2 от пакетчето), шарена сол, оцет.

Как се приготвя:
Месото, нарязано на едри късове, се пуска в сгорещеното олио (или зехтин) да се запържи. След около 5 минути се добавят две-три лъжици топла вода, дафинов лист и черен пипер и се оставя под капак да се задушава на умерен огън 30-40 минути. Ако е необходимо, се долива по малко топла вода. 
След това месото се изважда от мазнината и се нарязва на хапки.

В тенджера се нарязват морковите, бялата част от зеления лук и чесъна, зеле (прясно или кисело), стъбълцата на зеления магданоз, пащърнак или корен целина и лютите чушлета, заливат се с вода и се поставят на котлона да се варят. След завиране се добавя изпърженото месо с мазнината, сол, смлян черен пипер и мента на вкус. След като месото е почти готово, се прибавят едро нарязаните картофи, перцата от зелените чесън и лук и 1-2 лъжици шарена сол. Супата се оставя на умерен огън до пълното сваряване на картофите, а след свалянето от котлона се поръсва с пресния магданоз. 

Преди консумация може да се подправи с оцет. Добър апетит!